На 25 ноември светът отбелязва Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените, въведен официално с резолюция на ООН през 1999 г. Целта на деня е да насочи вниманието към мащабите на проблема и да подкрепи жертвите на домашно и сексуално насилие.
Според световни статистики всяка втора жена става жертва на насилие от партньора си, а всяка пета – на сексуално насилие или заплаха от такова. Въпреки тревожните данни, истинският обем на насилието остава силно подценен, тъй като много случаи не се заявяват публично.
Невидимите щети за здравето
Изследване на Университета в Охайо, публикувано в Archives of Internal Medicine, установява, че жените, подложени на физически или психически тормоз, значително по-често страдат от здравословни проблеми. Проучването включва 3568 жени, които са преминали медицински прегледи и интервюта относно преживяното насилие.
Сред най-честите здравословни оплаквания, които доскоро не се свързваха пряко с домашното насилие, са:
болки в гърдите и корема,
хронично главоболие,
гастроезофагеален рефлукс,
инфекции на пикочните пътища,
менструални нарушения.
Експертите установяват, че домашният тормоз оставя трайни последици върху физическото, психичното и емоционалното състояние на жените. Голяма част от емоционално нестабилните или изпаднали в депресия жени са жертви на насилие в семейството.
Насилието върху жените – травма и за децата
Домашното насилие оказва разрушителен ефект и върху децата, дори когато те не са директно малтретирани. Постоянните конфликти, агресивните изблици и вербалното насилие оставят дълбоки следи в психиката им.
Изследвания показват, че деца, които са били свидетели или жертви на домашно насилие, често развиват разстройства с агресивни прояви в зряла възраст. Те несъзнателно възпроизвеждат модели на поведение, научени в детството, и понякога сами стават агресори.
Разстройството се проявява чрез:
загуба на самоконтрол,
необоснована вербална или физическа агресия,
разрушително поведение,
силно чувство на вина след епизодите.
Пристъпите траят между 10 и 20 минути и често се съпровождат от:
сърцебиене,
изтръпване на крайниците,
тремор,
болки в гърдите,
високо кръвно налягане,
напрежение в главата.
Психолозите са единодушни, че най-честият корен на подобно поведение е насилието, преживяно в детството. Предполага се и генетична предразположеност, която все още не е напълно изяснена.
Диагностика и лечение
Критериите за диагностициране на разстройство с агресивни прояви включват:
множество епизоди на загуба на контрол и нападение над хора или имущество;
несъразмерна агресия спрямо провокиращия фактор;
липса of връзка с други психични заболявания или употреба на наркотични вещества;
възможен дисбаланс на серотонина и тестостерона.
Разстройството се среща най-често при млади хора. Лечението включва психотерапия, която учи пациента да контролира емоциите и поведението си. В по-тежките случаи се предписват медикаменти под лекарско наблюдение.
