Мъж от София се оказа вписан като системен нарушител на пътя, без дори да е виждал автомобила, с който според документите е засечен да превишава скоростта. Марин Кацарев изведнъж получава съобщение, че дължи 10 глоби, една от които – 600 лева. Всички фишове са издадени на негово име по погрешка, след като друг шофьор е предоставил на КАТ неговите лични данни и снимка на шофьорската му книжка.
Кацарев веднага търси съдействие от КАТ–София. Там служител първоначално го уверява, че грешката ще бъде поправена и реалният нарушител ще бъде разпитан. Вместо това мъжът получава обаждане, че „е станала грешка“, а човекът, подал неговите данни, изявил желание лично да говори с него.
Последвалият разговор обаче звучи повече като нелеп сценарий, отколкото като признание: мъжът твърди, че познава Кацарев и че става дума за „счетоводна грешка“. Дори твърди, че потърпевшият бил кандидатствал за работа при него – нещо, което Кацарев категорично отрича.
Шофьорът разполага с конкретни доказателства за своята невинност – GPS данни от служебния автомобил, с който се е движил в момента на нарушенията, графици и маркиране с чип. А колата от фишовете той никога не е управлявал.
Въпреки това институциите не реагират адекватно.
Полицията признава за проблема, но заявява, че фишовете не могат да бъдат анулирани преди позиция на прокуратурата. Прокуратурата – мълчи. Така мъжът е принуден да търси правата си в съда.
До момента шест от десетте глоби са отменени. Четири обаче остават висящи, а една вече излиза като неплатено задължение от 100 лева – въпреки че случаят е обжалван и доказателствата са в полза на Кацарев.
Потърпевшият подозира, че данните му са били копирани, когато е сменял свидетелството си през февруари 2024 г. Учудващо е, че копието, представено от реалния нарушител, е цветна снимка на книжката му – нещо, което не съответства на стандартните процедури в институциите.
Докато истинският извършител продължава да е извън радара, Кацарев води битка да докаже очевидното – че чужди нарушения не могат да бъдат негов проблем. А случаят му поставя още един въпрос:
Колко лесно е личните ни данни да попаднат в грешни ръце, и колко трудно е институциите да коригират собствените си грешки?
