Италия е застанала зад Белгия в противопоставянето ѝ на плана на Европейския съюз за предоставяне на 210 милиарда евро от замразените руски активи на Украйна, показва вътрешен документ, с който разполага изданието POLITICO. Позицията на Рим, който е третата по население и тежест на глас в ЕС държава, сериозно подкопава надеждите на Европейската комисия за бързо финализиране на сделка по предложението, по-малко от седмица преди ключовата среща на европейските лидери в Брюксел.
Комисията настоява държавите членки да постигнат споразумение на заседанието на Европейския съвет на 18 и 19 декември, според което милиардите евро от руските резерви, съхранявани в белгийския депозитар Euroclear, да бъдат използвани за подкрепа на тежко засегнатата от войната украинска икономика. Белгийското правителство обаче изразява опасения, че може да се окаже задължено да възстанови пълната сума, ако Русия предприеме правни действия за връщане на средствата, като досега страната не разполагаше със силен съюзник в тази позиция.
Дипломатическата динамика се промени, след като Италия изготви съвместен документ с Белгия, Малта и България, в който четирите държави призовават Европейската комисия да проучи алтернативни варианти за използване на руските активи с цел дългосрочна подкрепа за Украйна. Те настояват за решения, съответстващи на правото на ЕС и международното право и носещи значително по-малки правни и финансови рискове, включително чрез заемни механизми или междинни финансови инструменти.
Сред обсъжданите алтернативи е т.нар. „План Б“, който предвижда емитиране на съвместен дълг на ЕС за финансиране на Украйна през следващите години. Идеята обаче среща сериозна критика, тъй като би увеличила дълговото бреме на силно задлъжнелите държави като Италия и Франция и изисква единодушие, което отваря възможност за вето от унгарския премиер Виктор Орбан. Макар четирите страни да не разполагат с блокиращо малцинство, публичната им позиция отслабва шансовете на Комисията да постигне политическа сделка в кратки срокове.
Вътрешнополитическите разделения в Италия също играят роля. Въпреки че премиерът Джорджа Мелони последователно подкрепя санкциите срещу Русия, управляващата коалиция е разединена по отношение на помощта за Украйна. Крайнодесният вицепремиер Матео Салвини заема по-благосклонна към Москва позиция и подкрепя плана на президента на САЩ Доналд Тръмп за прекратяване на войната.
Четирите държави изразяват скептицизъм и към възможността Европейската комисия да използва извънредни правомощия за преразглеждане на санкционния режим и дългосрочно запазване на замразените руски активи. Макар да са подкрепили този ход с цел запазване на единството в ЕС, те подчертават, че подобно гласуване не предрешава бъдещо решение за използване на активите, което според тях трябва да бъде взето на ниво европейски лидери. Според подписалите документа подобен правен механизъм може да има далечни правни, финансови и институционални последици, които да надхвърлят конкретния случай с Украйна.
