На 13 януари 1878 година Стара Загора е освободена за втори път. Или по-точно – освободени са пепелищата, останали от някога оживения български град. Когато руските войски влизат в Стара Загора, те не са посрещнати с хляб и сол, нито с ликуване. Посреща ги само един човек – българката Неда Черковина, единствената оцеляла след кланетата и разрушенията от лятото на 1877 година.
Първото освобождение на града идва на 22 юли 1877 г., когато Девети Кавказки драгунски полк под командването на херцог Лайхтенбергски влиза в Стара Загора. Ден по-късно българските опълченци и руските части, водени от генералите Гурко и Столетов, са посрещнати тържествено от населението. Създадена е привременна градска управа с председател учителя, поета и общественик Петко Рачов Славейков. За кратко градът вкусва свободата.
Радостта обаче се оказва краткотрайна. Османският военачалник Сюлейман паша отдава огромно значение на стратегическото положение на Стара Загора и насочва към града 40-хилядния си елитен корпус. Решителната битка се разразява на 31 юли 1877 г. Именно тук Българското опълчение и Самарското знаме получават своето бойно кръщение. В сраженията геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.
След ожесточени боеве предният отряд на генерал Гурко се изтегля към Шипченския проход, за да го защитава. Заедно с войските част от населението успява да напусне града. Хиляди обаче остават. Тяхната съдба е ужасяваща. След превземането на Стара Загора османските части извършват масови кланета, градът е опожарен и сринат до основи.
Хиляди мирни жители – мъже, жени, деца и старци – са избити, включително и тези, потърсили убежище в православните храмове. В четирите църкви на града се разиграва невъобразима трагедия. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. По различни сведения жертвите са около 14 500 души – жители на Стара Загора и на селата южно от града. Градът остава под османска власт цели пет месеца – месеци на тление, разруха и смърт, в които труповете остават непогребани, а улиците са покрити с човешки кости.
Въпреки суровата зима и изтощението, руските войски продължават настъплението си. След падането на Плевен на 10 декември 1877 г. и героичния преход през Стара планина, в началото на януари 1878 г. под командването на генералите Радецки, Святополк-Мирски и Скобелев руската армия разбива османските сили при Шипка–Шейново. Победата отваря пътя към Южна България.
На 13 януари 1878 г. руските войски влизат отново в Стара Загора. Но този път няма народ, който да ги приветства. Няма камбани, няма песни. Има само тишина, руини и една оцеляла жена – Неда Черковина. За нейните пет месеца страдание разказва възрожденецът Георги Димитров в книгата си „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877–1878 година“.
Поклон пред паметта на мъченически загиналите.
Ние помним.
