На 14 януари различни общности в България и по света отбелязват важни празници, обединени от традиция, вяра и културна памет. Денят има особено значение както за православните християни, така и за роми, руснаци и сърби, които по стар стил посрещат Новата година.
Православната църква почита паметта на Света Равноапостолна Нина – една от най-значимите жени в историята на християнството. Родена в Кападокия, тя е единствено дете в благородно семейство – баща ѝ е роднина на Свети великомъченик Георги, а майка ѝ е сестра на Йерусалимския патриарх. Съдбата отвежда Нина в земите на древна Иверия, днешна Грузия, където тя посвещава живота си на проповед, благочестив живот и призив към покаяние както сред християни, така и сред друговерци. На този ден имен ден празнуват всички, които носят имената Адам, Калчо, Нина и Нино.
14 януари е и най-големият празник в календара на ромската общност. Тогава те посрещат своята Нова година – Василица, известна още като Банго Васил или Куцият Васил, покровителят на ромите. Празненствата започват още на 13 януари и продължават до 15 януари, като съчетават семейни ритуали, обредна трапеза и богата символика.
Първият ден е посветен на семейството и дома. На трапезата се поднасят постни ястия, напомнящи за Бъдни вечер. Вечерята традиционно се нарежда на пода и се прекадява със жив въглен и брашно, поставени върху керемида. Стопанката приготвя обреден кравай, от който се раздава на всички, а първото парче се слага под възглавницата за здраве и благополучие.
На самата Василица по стар обичай се коли гъска, която се пече, пълнена с ориз – символ на изобилие и пълна година. Когато ястието се поднесе, на крилата ѝ се поставят запалени свещи. В някои региони се запазва и гаданието кой ще бъде първият човек, прекрачил прага на дома, защото се вярва, че той предвещава каква ще бъде годината.
Третият ден от празниците, известен като Патерицата, е посветен на гостувания при роднини и приятели. Той е съпроводен от богати трапези, музика и веселие, които символично затварят празничния цикъл.
На 14 януари Нова година по стар стил отбелязват и руснаци и сърби. Тази традиция води началото си от указ на руския цар Петър I от 1700 година, с който празнуването на Новата година се утвърждава според Юлианския календар – исторически факт, който и до днес намира отражение в културния живот на редица народи.
