„За да разбереш детето, трябва да го чуеш“, заяви за БТА директорът на Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ в Благоевград Лилия Стоянова по повод организирания от училището форум „Искам да бъда чут. Смисъл без екранна зависимост“. Инициативата събра ученици, родители и учители с цел да се потърсят причините, поради които децата все по-често не споделят проблемите си и намират убежище в екраните, вместо в живото общуване.
Идеята за форума възниква след разговор между Лилия Стоянова и ректора на Югозападния университет „Неофит Рилски“ проф. Николай Марин, който поставя акцент върху засилващото се отчуждение сред децата. По думите на Стоянова училището ежедневно се сблъсква с тези процеси, тъй като прекарва много време с учениците и наблюдава техните реакции при конфликти, напрежение и разочарование.
Допълнителен тласък за инициативата дава и филмът „Един грам живот“, който, по думите ѝ, я кара да се замисли не само като родител, но и като ръководител на образователна институция с близо хиляда деца. Стоянова подчерта, че училището полага усилия да създаде спокойна и защитена среда с кътове за отдих и атмосфера, наподобяваща дом, но отбеляза, че факторите извън училище – улицата, динамичното ежедневие и приятелските среди – често остават извън контрола на образователната система.
След задълбочено обсъждане с училищния екип, психолозите и учителя по философия, ръководството провежда анкета сред ученици от пети до дванадесети клас и техните родители. Въпросите са насочени към споделянето в семейството, времето пред екраните и начина на прекарване на свободното време. Резултатите показват голямо съвпадение между отговорите на родители и деца, което според Стоянова е положителен знак за откровеност и взаимно разбиране.
Като естествено продължение на този процес е организиран форумът в аулата на ЮЗУ „Неофит Рилски“, където чрез конкретни житейски казуси участниците търсят корените на екранната зависимост и детското отчуждение. Основното послание на срещата е, че да бъдеш чут не означава да говориш най-силно, а да имаш до себе си човек, който е готов да те изслуша.
Лилия Стоянова подчерта, че училището носи отговорност не само за учебния процес, но и за емоционалното състояние на децата. По думите ѝ, когато учениците са затормозени от семейни проблеми или лични тревоги, учебните резултати неизбежно страдат. „Невинаги учебният материал трябва да е приоритет – понякога душицата на детето е по-важна“, посочи тя.
Директорът допълни, че учителите имат различен стил на работа, но познават добре учениците си и реагират при всяко отсъствие или тревожен сигнал, като поддържат връзка със семействата. Според нея проблемите при децата стават все по-чести, което прави подобни инициативи още по-необходими. „Когато чуеш детето, тогава можеш и да го разбереш“, заключи Лилия Стоянова.
