Православните християни отбелязват Лазаровден – един от най-красивите и символични пролетни празници, който винаги се пада в съботата преди Цветница. Тази година той се чества на 4 април.
Празникът е посветен на Свети Лазар – близък приятел и ученик на Иисус Христос, когото Спасителят възкресява. Според преданието Лазар живее още три десетилетия и по-късно става епископ на остров Кипър. Името му и до днес се свързва със здраве, дълголетие и ново начало.
Лазаровден поставя началото на великденските празници и носи силна символика на възкресението и победата на живота над смъртта.
В българската традиция денят е известен най-вече с обичая лазаруване. В него участват млади момичета – лазарките, които обикалят домовете, пеят благословии за здраве и плодородие и играят обредни хора. Стопаните ги даряват с яйца и други дарове, а според народните вярвания момиче, което не е лазарувало, не може да се омъжи.
Лазаровден е и празник на прехода към моминството – време, в което младите момичета символично заявяват готовността си за нов етап в живота.
По традиция на този ден се късат зелени върбови клонки, които се пазят за следващия празник – Цветница, когато се освещават в църквата и се носят за здраве.
С празника са свързани и поминални обреди. В навечерието му хората посещават гробовете на близките си, прекадяват ги и раздават храна за душите на покойниците. Според народните вярвания в този период „се отварят“ световете на живите и мъртвите.
В църковния календар Лазарова събота има особено значение. По време на богослужението се прославя Христос като Възкресение и Живот, а възкресяването на Лазар се възприема като предобраз на бъдещото всеобщо възкресение.
Имен ден днес празнуват Лазар, Лазо, Лачо и Лъчезар.
