Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) понижи прогнозата си за световния икономически растеж през 2026 година, като основна причина за това са поскъпването на енергоносителите и торовете вследствие на продължаващото напрежение в Близкия изток.
В най-новия си тримесечен доклад организацията очертава два възможни сценария за развитието на глобалната икономика. При по-благоприятен вариант световният растеж ще достигне 2,8 процента, докато при продължителни сътресения до 2027 година може да се забави до 2,1 процента. Предходната прогноза на ОИСР беше за ръст от 2,9 процента.
Според анализа българската икономика също ще усети ефектите от международната нестабилност. Очакванията са икономическият растеж у нас да се забави до 2,5 процента през 2026 година и до 2,3 процента през 2027 година. Сред основните фактори са по-високата инфлация, поскъпването на енергията и по-слабото вътрешно потребление.
Експертите отбелязват, че България остава чувствителна към външни енергийни сътресения заради високия дял на енергийните разходи в икономиката. По техни данни конфликтът в Близкия изток вече оказва влияние върху цените на горивата и електроенергията, макар ефектът засега да е по-ограничен в сравнение с енергийната криза след началото на войната в Украйна.
В доклада се посочва още, че българското правителство е предприело редица мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса, включително помощи за уязвими групи, компенсации за енергоемките предприятия и облекчения за транспортния сектор.
Положителен ефект според ОИСР има и присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 година, което е довело до известно намаляване на разходите по кредитирането за домакинствата и бизнеса.
В същото време организацията предупреждава, че бюджетният дефицит вече надхвърля 3 процента от брутния вътрешен продукт заради увеличените разходи за социални и здравни услуги, по-високите възнаграждения в публичния сектор и нарасналите инвестиционни разходи.
От ОИСР препоръчват провеждането на последователна средносрочна фискална политика, която да гарантира устойчивостта на публичните финанси и да ограничи рисковете пред икономиката в условията на застаряващо население, увеличаващи се разходи за отбрана и необходимост от инвестиции в зеления преход.


