Темата за държавния дълг, бюджетния дефицит и разходите на държавата предизвика остър дебат между икономисти и представители на местната власт. Според старшия икономист от Института „Отворено общество“ Георги Ангелов финансовите показатели на страната показват тревожна тенденция, която не бива да бъде подценявана.
В интервю за БНТ той посочи, че през годините преди пандемията България е увеличавала държавния си дълг с по-малко от два милиарда лева годишно. След здравната криза темповете на нарастване са се ускорили значително – първо до около четири милиарда лева годишно, а през последните години сумите са достигнали двуцифрени стойности.
По думите му през миналата година новият дълг е бил около 10 милиарда лева, а в проектобюджета за настоящата година е било предвидено поемането на още 11 милиарда лева нов дълг. Според Ангелов именно тази политика е довела до сериозно обществено недоволство и политическо напрежение.
Икономистът подчерта, че бюджетният дефицит за първите пет месеца на годината е достигнал рекордни нива и определи динамиката на нарастване на държавния дълг като изключително сериозна.
От своя страна общинският съветник в Столичния общински съвет Ваня Григорова смята, че фокусът не трябва да бъде само върху тежестта на ситуацията, а върху решенията, които могат да бъдат предприети. Според нея съществува опасност мерките за ограничаване на разходите да засегнат най-уязвимите групи в обществото.
Григорова изрази опасения, че пенсионерите, майките и здравната система могат да се окажат сред първите потърпевши при опити за бюджетни съкращения. Според нея подобен подход би повторил грешки, допускани и от предишни управления.
В дискусията беше засегната и темата за държавната администрация. Георги Ангелов защити тезата, че е необходима по-ефективна структура с по-малко служители, но по-добро възнаграждение и по-висока производителност. Според него е важно да се прави оценка на реалната натовареност на отделните администрации, вместо да се прилагат еднакви решения навсякъде.
Ваня Григорова обаче предупреди, че общественото недоволство често е насочено към администрацията без достатъчно познаване на реалната работа на институциите. По думите ѝ не бива автоматично всички служители в държавния сектор да бъдат разглеждани като проблем.
Особено внимание тя обърна на служителите в сектор „Сигурност“, които според нея често стават обект на критики. Григорова подчерта, че въпреки увеличението на възнагражденията през последните години, доходите на редовите полицаи не могат да бъдат определени като високи.
Според нея възнаграждението на полицай на терен е нараснало от около 1600 на 2400 лева, но това не означава, че служителите в системата са станали по-богати, особено на фона на инфлацията и увеличените разходи за живот.
Дебатът за държавния дълг, публичните разходи и бъдещата финансова политика на страната продължава да бъде сред най-важните теми в обществото, като различните политически и икономически среди предлагат различни решения за справяне с предизвикателствата пред бюджета.
