България не може да поема дългосрочни ангажименти за конкретни количества вода към Гърция заради нарастващото влияние на климатичните промени, намаляващия речен отток и увеличаващите се нужди на населението и икономиката. Това става ясно от позиция на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), предоставена по повод изявленията на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис за необходимостта от дългосрочно споразумение между двете държави за управлението на трансграничните води.
От екоминистерството подчертават, че климатичните процеси вече оказват сериозно въздействие върху водните ресурси на Балканите. Според анализи на Националния институт по метеорология и хидрология се наблюдават трайни промени в хидроложките условия, които влияят върху наличните водни запаси и затрудняват дългосрочното планиране.
Ведомството отбелязва, че през последните години средногодишните температури продължават да се повишават, а прогнозите сочат допълнителни промени във водния режим на реките. Макар в отделни периоди да се наблюдават по-интензивни валежи и дори наводнения, общата тенденция остава свързана с намаляване на речния отток и увеличаване на риска от засушавания.
От МОСВ са категорични, че не може да бъде дадена еднозначна оценка за конкретни водни количества, които България би могла да гарантира за десетилетия напред. Според експертите наличният воден ресурс зависи от множество фактори, включително климатични условия, сезонни колебания, валежи, потребление и екологични изисквания.
Затова всякакви разчети могат да бъдат правени само за конкретни периоди и сценарии, но не могат да служат като безусловна гаранция за бъдещи водни обеми. Тази позиция на практика изключва възможността България да поеме фиксирани и постоянни ангажименти в евентуално бъдещо споразумение.
Министерството предлага всяка бъдеща договореност между София и Атина да включва механизъм за периодичен преглед на водните количества и възможност за актуализиране на ангажиментите при промяна на условията. Според експертите подобен подход е необходим при продължителни засушавания, екстремни климатични явления или възникване на риск за водоснабдяването, земеделието, енергетиката и екосистемите на българска територия.
От МОСВ подчертават, че решенията трябва да се основават на научни анализи и обективни данни, като водещ приоритет остава защитата на националните интереси и устойчивото управление на водните ресурси.
В позицията си министерството отправя и ясно послание към гръцката страна. Според ведомството е необходимо Гърция да инвестира в собствена водностопанска инфраструктура, включително в изграждането на язовири и съоръжения за съхранение и управление на водите. По този начин южната ни съседка би могла да намали зависимостта си от външни източници и да повиши устойчивостта си при бъдещи периоди на суша.
Отговорите на екоминистерството показват, че България не отхвърля възможността за дългосрочно сътрудничество с Гърция по темата за трансграничните води, но настоява всяко бъдещо споразумение да бъде достатъчно гъвкаво и съобразено с реалните климатични и хидроложки условия. Според ведомството гарантирането на водната сигурност за българските граждани, икономика и околна среда трябва да остане водещ принцип при всички бъдещи преговори.
