След няколко седмици България се очаква да получи близо 1 млрд. евро по четвъртото плащане от Плана за възстановяване и устойчивост. Това е резултат както от работата на няколко правителства, така и от сериозните усилия, положени през последните седмици. До вчера страната ни беше получила около 50% от средствата, а с предстоящото плащане делът ще достигне 68%. Средно за Европейския съюз държавите вече са получили около 75% от парите. Целта ми е в края на процеса България да бъде над средноевропейското ниво. Това заяви в ефира на „Събуди се“ вицепремиерът Атанас Пеканов.
Той уточни, че работата по петото плащане също продължава. По думите му за бюджета е било от съществено значение средствата да бъдат получени възможно най-бързо. Пеканов допълни, че неговата цел е България да усвои 100% от средствата, но призна, че остава въпросът доколко това е реалистично, тъй като е изгубено много време, а редица ключови реформи все още предстоят.
Вицепремиерът коментира, че е съществувал риск част от средствата да бъдат безвъзвратно загубени заради поведението на коалицията през миналата година по време на кабинета „Желязков“. По думите му тогава управляващите са подходили към антикорупционната реформа като към инструмент, който могат да оформят според собствените си интереси и да използват срещу политическите си опоненти. Именно заради това България е получила санкция, а средства от второто и третото плащане са били задържани. Според Пеканов тези пари е имало опасност да бъдат изгубени през май, но кабинетът „Гюров“ се е намесил и е успял да издейства от Европа кратък допълнителен срок, което е довело до изключително трудни за изпълнение срокове.
Пеканов посочи още, че вчера са били получени писмата заедно с оценката по четвъртото плащане. От тях става ясно, че задържаните средства по второто и третото плащане вече ще бъдат отпуснати. Към момента по четвъртото плащане има задържани средства по три цели, които трябва да бъдат освободени.
Вицепремиерът подчерта, че срокът 31 август за изпълнение на всички проекти по ПВУ е задължителен и не може да бъде променян. По думите му всичко, което бъде изпълнено до тази дата, ще може да бъде отчетено по плана, а всичко, което не бъде завършено, няма да бъде признато.
Пеканов заяви, че е спасена голяма част от средствата. Той допълни, че ако е бил попитан преди три седмици, очакването му е щяло да бъде България да получи около 600 млн. евро по това плащане, а не близо 1 млрд. евро. По думите му обаче това не променя общата картина.
Вицепремиерът определи като непонятно как предишните ръководства на Министерството на финансите са допуснали да няма ликвидност за разплащане с крайните бенефициенти. Той посочи, че фирми, които са спечелили проекти и изпълняват дейности по ПВУ, в момента не могат да получат плащания от Министерството на финансите. Според него това е една от причините сега да се тегли дълг. Пеканов заяви още, че предишните ръководства на финансовото министерство не са планирали достатъчно добре и не са работили ефективно, тъй като страната изостава с изпълнението на Плана за възстановяване.
По темата за въглищните централи той коментира, че през годините често е имало спекулации. Пеканов посочи, че България е намалила емисиите си с 40% спрямо 2019 г. и това не е довело до фатални последици. По думите му е приета и пътна карта за климатична неутралност, в която е записано, че между 2030 г. и 2038 г. страната ще запази между 1,2 и 1,6 гигавата въглищни мощности.
Според него тези мощности са необходими за българската енергетика, особено на фона на глобалната нестабилност. Пеканов подчерта, че това е суверенен ресурс, който става все по-ценен, и затова трябва да бъде съхранен. Най-вероятно, по думите му, в определен момент той ще трябва да бъде запазен като студен резерв. Това означава, че ще бъде нужна оптимизация и тези мощности ще трябва да работят на печалба.
Вицепремиерът посочи още, че на част от заетите в сектора може да бъде намерена работа с по-дългосрочна перспектива. Именно за тази цел са предвидени средствата по Фонда за справедлив преход. Те могат да бъдат използвани за индустриални зони, в които да се изграждат нови предприятия, както и за рекултивация и други дейности. По думите му тези процеси трябва да се реализират в следващите две до три години.
Пеканов коментира и темата за дефицита, като заяви, че никой не може да каже със сигурност с какъв дефицит ще приключи годината. Според него постигането на 3% дефицит през тази година е много трудно, освен ако не се стигне до прекалено силно ограничаване на икономиката, което би се отразило и върху жизнения стандарт на хората.
По отношение на санкциите срещу Русия Пеканов заяви, че България не е наложила вето. По думите му страната е изразила резерви към част от предложенията в следващия санкционен пакет. В момента се водят преговори, а всяка държава, която вижда риск за определени сектори от икономиката или енергетиката си, трябва да заяви позицията си.
Вицепремиерът подчерта, че България трябва да бъде активна и да отстоява своя глас. Той посочи, че страната е заявила своите притеснения и изрази надежда, че те ще бъдат чути. Пеканов допълни, че България продължава да подкрепя Украйна, ще търси нови партньорства с Киев, помага за енергийната сигурност на страната и ще работи за сътрудничество в областта на дроновете. По думите му няма проблем в подкрепата за Украйна, но там, където България има притеснения, те трябва да бъдат ясно изразени.
