Старият жилищен фонд продължава да бъде сред основните причини за енергийната бедност в България. Данните на Евростат показват, че хората, които живеят в нови или наскоро обновени сгради, значително по-рядко изпитват затруднения с отоплението на домовете си и с плащането на комуналните сметки.
За България темата е особено актуална, тъй като страната разполага с един от най-старите жилищни фондове в Европейския съюз. Голям брой жилища са изградени преди десетилетия, с ниска енергийна ефективност, което води до по-високи разходи за отопление и по-голям риск от енергийна уязвимост.
Според Евростат през 2025 г. близо една четвърт от жителите на ЕС – 23,9%, са живели в домове, чиято енергийна ефективност е подобрена през последните пет години. Лидер по този показател е Нидерландия, където 60,5% от населението обитава обновени жилища. Следват Дания с 34%, както и Франция и Словения с по 33,3%. В противоположния край на класацията са Италия, Малта и Гърция.
Европейската статистика показва още, че домакинствата с по-ниски доходи значително по-рядко живеят в енергийно обновени жилища. През 2025 г. едва 17,4% от хората в риск от бедност или социално изключване са обитавали сгради с подобрена енергийна ефективност, докато при останалото население делът достига 25,6%.
Така се оформя порочен кръг – именно семействата с най-малки финансови възможности живеят в най-неефективните жилища, но същевременно нямат средства за саниране, подмяна на дограма, изолация или модернизиране на отоплителните системи.
Данните сочат и сериозна разлика между собственици и наематели. Над една четвърт от собствениците на жилища в ЕС са инвестирали в подобряване на енергийната ефективност през последните пет години, докато при наемателите този дял е едва 16,7%.
Съществуват различия и според вида на жилището. Обитателите на еднофамилни къщи по-често предприемат мерки за обновяване, докато при многофамилните сгради ремонтите често се затрудняват заради необходимостта от съгласие между множество собственици. Именно това е едно от големите предизвикателства и за България, където значителна част от населението живее в панелни блокове, строени през втората половина на миналия век.
Най-категорична е зависимостта между възрастта на сградата и възможността тя да бъде отоплявана ефективно. През 2025 г. само 4,8% от хората, живеещи в жилища, построени след 2011 г., са заявили, че не могат да поддържат домовете си достатъчно топли. При сградите, изградени преди 1960 г., този дял достига 10,1%.
Подобна тенденция се наблюдава и при просрочените сметки за комунални услуги. Делът на домакинствата със забавени плащания е най-нисък при новите жилища и постепенно нараства с възрастта на сградите.
Според европейските данни обновяването на сградите има пряко отражение не само върху енергийната ефективност, но и върху социалното благосъстояние. За България това означава, че инвестициите в саниране и модернизация на жилищния фонд са не само част от политиките за зеления преход, но и важен инструмент за ограничаване на енергийната бедност, намаляване на разходите на домакинствата и подобряване качеството на живот.
