Заместник-председателят на Народното събрание и депутат от „Демократи за силна България“ (ДСБ) и „Демократична България“ (ДБ) ген. Атанас Атанасов е отправил парламентарен въпрос до министър-председателя Румен Радев относно мотивите, с които България е поискала Искандер Махмудов да бъде изключен от 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. Това съобщиха от пресцентъра на ДСБ.
Според информацията, разпространена от партията, Атанасов поставя въпроса защо при първоначалното представяне на българската позиция публично са били посочени единствено имената на руския патриарх Кирил и Вагит Алекперов, а впоследствие е станало известно, че България е поискала изключение и за Искандер Махмудов, който, по данни на ДСБ, е санкциониран от Съединените щати, Обединеното кралство, Канада и Нова Зеландия.
В парламентарното си питане Атанасов иска още да разбере дали при формирането на българската позиция са били отчетени дългогодишните бизнес отношения между Искандер Махмудов и Майкъл Чорни. Той припомня, че като директор на Национална служба „Сигурност“ през 2000 г. е подписал заповедта за експулсирането на Майкъл Чорни от България поради дейност, която според тогавашната оценка е представлявала заплаха за националната сигурност.
Темата е част от по-широкия дебат около 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. През април върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас съобщи, че е започнала подготовката на новите ограничителни мерки.
През юни министър-председателят Румен Радев заяви, че България няма да подкрепи санкции, които биха имали по-негативен ефект върху българската икономика, отколкото върху Русия. Ден по-рано външният министър Велислава Петрова-Чамова посочи, че страната ни не подкрепя символични санкции срещу руския патриарх Кирил.
По-късно пред Народното събрание премиерът обяви, че България ще заяви резерви по част от предложенията в санкционния пакет. Впоследствие Министерският съвет одобри официалната позиция на страната, като подчерта, че България подкрепя политиката на Европейския съюз за оказване на натиск върху Русия с цел постигане на преговори за прекратяване на войната в Украйна, но същевременно защитава националния икономически интерес.
Темата предизвика различни политически реакции. Председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов заяви, че страната не може да подкрепя санкции, които нанасят повече вреди на европейската икономика, отколкото на Русия. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също коментира казуса, като постави под въпрос необходимостта от санкции срещу руския патриарх Кирил и предложи икономическите санкции да се удължат от шест месеца на една година.
От своя страна заместник-председателят на парламентарната група на „Демократична България“ Божидар Божанов определи намерението за резерви по санкциите като стратегическа грешка. Председателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ Николай Денков също изрази мнение, че подобна позиция може да доведе до политическа и икономическа изолация на България сред европейските ѝ партньори.
Различна позиция зае „Възраждане“, откъдето заявиха, че според тях правителството следва да наложи вето върху целия пакет санкции, които засягат икономическите интереси на страната.
Междувременно Европейският съюз отложи за 23 юли обсъждането на евентуално споразумение по 21-вия пакет санкции срещу Русия, след като държавите членки не успяха да постигнат необходимия компромис.
