Приблизително всяко трето проверено заведение по Българското Черноморие е с нарушения, показват данните на Националната агенция за приходите. От началото на лятната контролна кампания са извършени около 2100 проверки, при които са установени близо 700 нарушения. Това коментира пред бТВ Анна Митова, директор на дирекция „Комуникации“ в Националната агенция за приходите (НАП).
„Към момента имаме извършени 2100 проверки, при които са установени 700 нарушения. От началото на лятната контролна кампания, която стартира на 29 юни, се запазва тенденцията приблизително всяко трето заведение да е с нарушения“, обясни Митова.
„Това, което направихме и миналата вечер в София, беше подобна акция в известни заведения за хранене в идеалния център на столицата. Там данните бяха още по-красноречиви – 11 проверени обекта и над 30 нарушения, тоест по 3-4 нарушения на обект“, посочи тя.
По думите ѝ във всички заведения е имало нарушения. „Поставяме 7 от тях под мониторинг. Това означава, че ще има наши инспектори, които през целия ден, докато заведението работи, ще следят целия паричен поток, издаването на фискални документи и всичко останало“.
„Ако бъдат установени нарушения или несъответствия в оборотите, които наблюдаваме, тогава вече преминаваме към други контролни действия – проверки, ревизии на дружеството и т.н.“, каза Митова.
Тя сподели, че на Черноморието ни има 25 обекта, поставени под постоянен мониторинг. Това означава, че инспекторите са там през цялото време, докато обектът е отворен. „Следим спазването на данъчно-осигурителното законодателство. Това, което наблюдаваме в някои обекти, е, че оборотът скача с повече от 100%“.
„Това, разбира се, ще доведе до последващи действия. Важно е да кажем, че всяка проверка, която показва, че даден търговец не е коректен, че не издава касови бележки или че има разлика в касовата наличност, която може да е вследствие на желание за укриване на оборот, води до последващи действия“, обясни Митова.
По думите ѝ въпросът не е само в глобата, която ще бъде насочена, а и във всичко останало, което следва. „Усилията на администрацията и на Главна дирекция „Фискален контрол“ за подобряване на фискалната дисциплина са огромни, защото това, което наблюдаваме, не изглежда никак добре“.
Тя сподели, че има случаи, в които неиздаването на касови бележки или непускането на отчет е грешка на служителите. „Не бих казала, че е човешка грешка неиздаването на касова бележка, защото това трудно може да се пропусне. По-скоро става дума за грешка при отчитането на оборотите“.
Митова обясни, че издаването на междинна сметка е нарушение, защото това не е фискален документ. „Вие можете да платите едва след като ви бъде издадена фискална касова бележка. Междинната сметка не е касова бележка“.
„Клиентите могат да задържат плащането, докато не им бъде издадена фискална касова бележка. Това е регламентирано в закона“, каза тя.
„Като потребител, ако не ви издадат касова бележка или ви дадат документ, на който пише „сметка“, „междинна сметка“ и т.н., а не фискален бон с необходимите реквизити, можете да кажете, че няма да платите, докато не ви бъде издадена такава“, обясни Митова.
Тя сподели, че от тази сутрин в 8:00 часа стартира съвместна акция с Главна дирекция „Гранична полиция“ по вътрешните граници с Румъния и Гърция. „Ще проверяваме превозни средства, които превозват стоки с висок фискален риск. Списъкът е много дълъг и е публикуван на сайта на НАП – месо, млечни продукти, зеленчуци, плодове, горива, ядки, кафе и още много други стоки“.
„Нашите наблюдения показват, че при тези стоки има задължително предварително деклариране. Това става чрез електронна система и всеки товар, който преминава – независимо дали е от държава членка на ЕС или от трета страна, трябва да бъде деклариран. Ние виждаме тази информация в реално време“.
По думите ѝ това са стоки с висок фискален риск и именно при тях най-често се извършват злоупотреби с ДДС. „Тъй като забелязваме известно занижение на приходите в тази част, от тази сутрин започнахме проверки по двете граници. Ще спираме превозни средства въз основа на анализ на риска и ще проверяваме дали товарите са декларирани правилно в нашите системи. Това може да се прави в реално време“.
