Лидерът на гражданското движение „Сияние“ Николай Попов постави серия от конкретни въпроси около организацията на „Евровизия 2027“ и ролята на вицепремиера Иво Христов в подготовката на мащабното международно събитие.
В публикация в социалните мрежи Попов ясно разграничава спора кой град е трябвало да бъде избран за домакин от далеч по-съществения според него въпрос – кой взема решенията, какви правомощия има и кой носи отговорност за тях.
В основата на позицията му стои принципът, че когато държавни институции участват в подготовката на събитие за десетки милиони евро, обществото има пълното право да получава ясни и конкретни отговори.
Попов обръща внимание, че процедурата за избор на града домакин официално се провежда от БНТ в партньорство с Европейския съюз за радио и телевизия – EBU. В същото време Иво Христов оглавява междуведомствения организационен комитет за подготовката на конкурса.
Именно тук лидерът на „Сияние“ поставя един от основните си въпроси – има ли Христов отношение към избора на града домакин и ако има, в какво точно се изразява то.
Според Попов ръководството на организационния комитет само по себе си не означава, че Христов може да бъде приравнен с институциите, които официално провеждат процедурата. Затова той настоява ролите и отговорностите да бъдат ясно разграничени.
Друг важен акцент в позицията му е отношението към обществената критика. Попов пита в какво качество Христов може да заявява, че „не приема“ определени критики, когато става дума за решения, свързани с публичен интерес и значителен финансов ресурс.
Тук доводът на Николай Попов е категоричен – критиката към действията на държавните институции не се нуждае от предварително разрешение. Напротив, когато се разходват публични средства, задаването на въпроси е естествена част от обществения контрол.
„От кога критиката към решения, свързани с организацията на събитие за десетки милиони евро, се нуждае от нечие разрешение?“, пита Попов.
Той поставя темата и в по-широк контекст – прозрачността при управлението на публични средства. Според позицията му мащабът и международното значение на „Евровизия 2027“ правят още по-необходимо институциите да обясняват решенията си и да отговарят на възникналите обществени въпроси.
Попов защитава тезата, че критиката не трябва да бъде възприемана като пречка пред институциите, а като механизъм за отчетност, особено когато става дума за значителни обществени средства.
„Когато става дума за публични средства, държавни институции и събитие от такъв мащаб, критиките не само трябва да се „приемат“. На тях трябва да се отговаря“, подчертава Николай Попов.
С позицията си лидерът на „Сияние“ поставя акцента не толкова върху самия спор около „Евровизия“, колкото върху един основен принцип – колкото по-голям е общественият и финансовият залог, толкова по-високи трябва да бъдат прозрачността, отчетността и готовността на управляващите да отговарят на въпросите на гражданите.
