България да премине към почасово определяне на минималното възнаграждение, предлага икономистът и бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор Румен Гълъбинов пред БНР.
„В ЕС също е широко разпространена практиката да бъде почасово определяно минималното възнаграждение. В момента в Германия почасово е 13,9 евро на час. В България е изчислено от 620 евро месечно – нашето минимално почасово възнаграждение се получава 3,7 евро на час, което е 4 пъти по-малко от това в Германия. За да скъсим дистанцията, ще трябва да продължим да увеличаваме МРЗ. Добре би било да се мине на методика за почасово определяне“, обясни тезата си той.
„Каквото и да се приеме като икономически и финансов модел за изчисление на МРЗ, това остава политическо решение. Всяко едно правителство политически накрая решава за увеличението на МРЗ. Добре би било да продължи това увеличение. Намаление или замразяване на МРЗ не го препоръчвам, тъй като това е доста рисковано с оглед на нашето социално икономическо развитие. Това може да забави ръста на икономиката в България, защото тя все още е основно потребителски ориентирана“, коментира икономистът в интервю за БНР.
По думите му МРЗ се използва във всяка държава като инструмент да стимулира пазара на труда и да мотивира работодателите в реалния сектор също да повишават възнагражденията.
„За да имаме повече инвеститори и инвестиции, значително повече държавата трябва да направи, за да привличаме такива. Те също ще вдигнат нивото на възнагражденията“, посочи Гълъбинов.
Той отбеляза и все още високия процент на сива икономика в страната, който е около 30 на сто. Според него това не позволява много добре да преценим колко точно хора работят и на МРЗ, и на над минималната работна заплата:
„В доста сектори хората се осигуряват на минимална, но останалата част от възнаграждението си получават в брой, без да се декларира като доход това нещо. Или се осигуряват на 4 часа, а реално работят 8 часа, а и повече. Това също е начин от страна на държавата – като свива сивата икономика, да изчиства и тези взаимоотношения между работодателите и работниците, за да имаме по-ясна представа колко са работещите бедни, колко са хората, които получават по-високи възнаграждения, колко хора реално се осигуряват на реалните си доходи. Тогава ще е по-прецизна тази калкулация на последващото увеличение на МРЗ“.
Сивата икономика я има навсякъде по света, въпросът е да бъде под определено ниво, за да не пречи на развитието на икономиката като цяло, изказа мнението си Румен Гълъбинов. По думите му ще трябва да направим съответните мерки, за да я стесним. Така ще се увеличат приходите в бюджета и ще се оптимизират разходите, подчерта той и бе категоричен:
„Всяко такова намаление на сивата икономика трябва да се разглежда в посока на увеличение на реалните ни доходи“.
Според икономиста в Бюджет 2027 ще има поне начало на радикални промени, защото България е в процедура по свръхдефицит.
„Орязването на лични доходи, лични социални придобивки и подпомагания от страна на държавата едва ли ще реши проблема на бюджетния дефицит. Това е процес, който обхваща преди всичко държавните разходи, които трябва да бъдат намалени“, изказа мнението си той.
