Иранските власти променят начина, по който налагат задължителното носене на хиджаб. Вместо основно на улични патрули и т.нар. „нравствена полиция“, натискът все по-често се прехвърля към работните места, търговските обекти, институциите и самото общество.
Промяната идва четири години след протестното движение „Жена, живот, свобода“, започнало след смъртта на Джина Махса Амини през 2022 година. Младата иранка почина след задържане за предполагаемо нарушение на правилата за носене на хиджаб.
Оттогава по улиците на иранските градове все по-често могат да бъдат видени жени без забрадки – една от най-видимите социални промени в страната през последните години.
Въпреки това задължението за носене на хиджаб не е отменено.
Според анализ на Deutsche Welle властите и консервативните среди търсят нови механизми за прилагане на правилата, които да не водят непременно до директни сблъсъци между полиция и граждани.
Председателят на иранската съдебна власт Голамхосейн Мохсени Еджеи наскоро призова за действия срещу това, което той определи като „аномалии“, „неприличие“ и „голота“. Той поиска прокуратурата да координира действията си с полицията, разузнавателните служби и държавните институции.
Паралелно с това в интернет се появяват кампании, призоваващи потребителите да бойкотират бизнеси, управлявани от жени, които не спазват установения дрескод, и да подкрепят тези, които го следват.
Така контролът постепенно се измества от улиците към ежедневния живот.
Ирански жени съобщават в социалните мрежи и за случаи, в които им е отказван достъп до банки или медицински заведения заради липса на забрадка.
Адвокатка от Техеран, пожелала анонимност от съображения за сигурност, предупреждава, че този подход може да задълбочи разделенията в иранското общество.
Според нея икономическият и социалният натиск срещу хора заради начина им на обличане създава допълнително противопоставяне, вместо да насърчава спазването на определени обществени норми.
Иранската политическа активистка Ширин Шамс, която живее в изгнание в Германия, също смята, че новите кампании целят отново да разделят жените на такива, които спазват правилата, и такива, които отказват да го правят.
Според нея задължителният хиджаб остава една от основните идеологически линии на Ислямската република, а все по-големият брой жени без забрадки показва колко силно се е променила социалната реалност.
Професорът от Университета на Лотарингия Саид Пайванди вижда в конфликта по-широка борба за обществен контрол.
По думите му жената без хиджаб вече не се възприема само като човек, направил личен избор, а от част от политическия елит – и като видимо предизвикателство към установения идеологически ред.
На този фон иранският президент Масуд Пезешкиан говори за необходимост от социална сплотеност и национално единство, докато консервативни представители на съдебната и политическата система настояват за по-строго прилагане на правилата.
Така Иран остава между две реалности – властите не се връщат изцяло към масовите улични проверки от миналото, но и не се отказват от задължителния дрескод.
Вместо това натискът може все по-често да преминава през съдилища, работодатели, магазини, банки, административни услуги и обществени кампании.
