Дигитализацията и изкуственият интелект (ИИ) създават предпоставки за задълбочаване на неравенствата на пазара на труда. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по време на научна конференция, посветена на икономическите промени и тяхното отражение върху работещите, предаде БГНЕС.
В централата на КНСБ днес се провежда Петата годишна научна конференция на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) на тема „Пазарът на труда в условията на икономическа трансформация: ефекти върху качеството на работното място, доходите и стандарта на живот“.
В рамките на три тематични панела се представят изследвания, свързани с развитието на изкуствения интелект, промените в трудовите отношения и социалните неравенства.
При откриването на форума Пламен Димитров подчерта, че въздействието на новите технологии върху заетостта все още не е достатъчно проучено.
„Убеден съм, че много от въпросите, които днес ще бъдат зададени, няма да намерят отговор или поне пълен отговор“, заяви той.
Според президента на КНСБ ефектите от навлизането на изкуствения интелект не са еднозначни и зависят от степента на технологично развитие в отделните държави.
„Ако се върнем към пазара на труда, ефектите от ИИ тепърва ще трябва да се анализират и оценяват. Те не са еднозначни. В зависимост от това докъде е стигнал в държавите, има различни ефекти върху пазара на труда“, посочи Димитров.
Той подчерта, че към момента преобладава усещането, че дигитализацията и изкуственият интелект водят до по-големи неравенства между работещите.
Димитров изрази и притеснения относно опитите развитието на новите технологии да бъде оставено на саморегулация.
„Лично за мен опитът да се мине към саморегулация е доста притеснителен“, коментира синдикалният лидер.
По думите му навлизането на изкуствения интелект е необратим процес, поради което е необходимо въздействието му върху пазара на труда, доходите и условията на работа да продължи да бъде изследвано.
