Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие за линията на бедност за 2026 г., Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е против, предаде БТА.
На заседанието на тристранния съвет бе обсъдено постановление на Министерския съвет за определяне размера на линията на бедност за страната за 2026 г. в размер на 764 лева. Новият размер на линията на бедност ще бъде обсъден утре на заседание на Министерския съвет.
Линията на бедност е монетарен показател, който се прилага при разработване на държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище и при определяне на мерки за социална защита, чийто размер се определя ежегодно, се посочва в проекта на постановление, припомня БТА.
Заседанието беше открито от вицепремиера и председател на НСТС Томислав Дончев, който отбеляза, че не е постигнато единодушно становище от членовете на комисията по доходи и жизнено равнище.
Предложената стойност от 764 лв. съответства на линията на бедност от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)”, като националната линия на бедност нараства с 19,7% (126 лв.) спрямо размера ѝ от предходната година и разширява обхвата на социалните помощи, каза социалният министър Борислав Гуцанов в доклад по темата.
Новата линията на бедност ще увеличи доходите на над 790 хиляди граждани, които имат трайно увреждания, каза днес Гуцанов. За тях месечната финансова помощ ще надхвърли 435 лв. С около 45 хиляди души ще се повиши броят на хората, които ще имат право на социално подпомагане и помощи за отопление, като общият им брой ще достигне до около 483 хиляди, посочи още министър Гуцанов. По думите му 4100 деца ще получават по-високи помощ, което е сериозна подкрепа за тях. Над един 1,4 млн. души в България живеят под новата линия на бедност, което е 21,7% от населението, добави той.
Теодор Дечев от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че подкрепя предложението на Министерския съвет. Издигнат е глас отново да се преразглежда методиката за определяне на линията на бедност, посочи Дечев.
Щерьо Ножаров от Българската стопанска камара (БСК) каза, че организацията подкрепя предложения размер на линия на бедност, който е законосъобразен и съответства на нормативната уредба.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също каза, че подкрепят предложената от правителството линия на бедност. По думите му е недопустимо да нараства броят на социално слабите в една държава член на ЕС, Шенген и еврозоната.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също подкрепиха проекта на постановление на Министерския съвет, с който се определя линията на бедност за 2026 г.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) не подкрепя предложения размер на линията на бедност за 2026 г. в размер на 764 лв. и настоява за реална защита на уязвимите групи от населението. Това заяви вицепрезидентът на синдиката Тодор Капитанов. Според него предлаганата линия на бедност е стъпка напред, но има изоставане от реалните нужди на хората. Изчислението единствено на стари статистически данни води до изкривяване на връзката между показателите и актуалната икономическа среда, посочи вицепрезидентът на КНСБ.
Виолета Иванова от КНСБ, която изложи мотивите на синдиката, заяви, че те не подкрепят проекта за линията на бедност и настояват вече трета година за прецизиране на методологията за изчисляването ѝ. Данните за доходите са на база 2023 г., което е изоставане с близо три години, подчерта Иванова и настоя за възстановяване на методиката от 2019 г., която предвижда индексиране на малката потребителска кошница, за да не изостават доходите.
КТ „Подкрепа“ подкрепи по принцип предложението за размер на линията на бедност, но не и методиката, по която се изчислява, заяви по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) Валери Апостолов.
Валери Апостолов каза, че линията на бедност трябва да бъде обвързана с издръжката на живот, за да може да се гарантира адекватна защита на уязвимите групи. Настоящата методика се базира на данни отпреди две години и не отразява инфлацията, показва относителната, а не реалната бедност, подчерта Апостолов.
Според него социалните политики, които се градят върху линията на бедност, която не е адекватна, водят до неадекватност на политиките по отношение на защита за уязвимите и нискодоходните групи.
