„Достъп до услуги: Психично здраве при катастрофи и извънредни ситуации“ е основният фокус на Световния ден на психичното здраве- 10 октомври, през 2025 г., определен от Световната федерация за психично здраве. Това се съобщава на интернет страницата на Националния център по обществено здраве и анализи.
Катастрофалните бедствия и извънредни ситуации са сложни световни проблеми, които засягат отделните хора, семействата и общностите, нарушавайки емоционалното им благополучие. Засегнатите изпитват психологически дистрес, който обикновено се подобрява с времето, но някои хора развиват психично разстройство.
Един на всеки пет души (22%), преживели война или конфликт през предходните 10 години, може да страда от депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство, биполярно разстройство или шизофрения. Извънредните ситуации значително нарушават услугите за психично здраве и намаляват наличието на качествена грижа, се посочва в публикацията.
Хората с тежки психични заболявания са по-уязвими по време на извънредни ситуации и се нуждаят от достъп до психичноздравни грижи и други основни нужди незабавно.
Необходими са целогодишни действия за повишаване на осведомеността и подготовката относно необходимостта от психичноздравни услуги по време на извънредни ситуации и катастрофи, за да се даде възможност на хората да се справят и да предотвратят дългосрочни проблеми с психичното здраве, смятат от Световната федерация за психично здраве.
Нужни са действия също за защита на правата на хората с тежки психични разстройства, особено на тези, които са преживели природна или причинена от човека извънредна ситуация, или катастрофално бедствие, насърчаване на прилагането на стратегии за намаляване на стигмата и дискриминацията, свързани с търсенето на услуги за психично здраве и злоупотреба с вещества, както и насърчаване на приемането на политики и финансиране, необходими за прилагане на интервенции за психично здраве и социална помощ във всички спешни ситуации и планове за готовност.
Световната федерация по психично здраве смята, че трябва да се създадат мрежи между специалисти по психично здраве, доставчици на здравни и социални грижи, служители в сферата на услугите, училищен персонал и обществени групи, за да се подготвят за подобни извънредни ситуации и да се запази непрекъснатостта на грижите за преживяващите травма.
Подкрепата за психичното благополучие на хората по време на хуманитарни извънредни ситуации не е просто важна – тя спасява животи, дава на хората силата да се справят, да се възстановят и изградят отново не само като индивиди, но и като общности, се посочва в публикацията.
Глобалната кампания за 2025 г. призовава правителствата, неправителствените организации и здравните системи да удвоят усилията си за създаване на свят, в който психичното здраве е ценено, защитено и достъпно за всички, особено в трудни времена.
Световният ден на психичното здраве се отбелязва всяка година на 10 октомври.
За първи път, този ден се чества на 10.10.1992 г., като годишна проява на Световната федерация за психично здраве. Общата цел е да се повиши осведомеността за проблемите на психичното здраве по света и да се мобилизират усилията по отношение на подкрепата, грижата и лечението за по-добро психично благополучие, пише СРЗИ.
На този ден се предоставя възможност на всички специалисти –психиатри, психотерапевти, психолози, работещи по проблемите на психичното здраве, да имат гласност за дейността и какво е необходимо да се направи, за да може всеки човек да има достъпност до психично-здравните грижи. Също така да се даде гласност за борбата против стигмата на психичните заболявания, както в дадено обществото, така и в световен мащаб. Именно това сред специалистите, това дава мотивация да се разгледат и да се разширят възможностите за полагането на по-пълноценни грижи, както за предприемането на навременна профилактика и превенция за пълноценното съхранение на психичното здраве.
Една от основните причини за поява на менталните разстройства, е все по-динамичният начин на живот, съпроводен с високи нива на стрес в ежедневието, както и особеностите, свързани с начина на живот. Други фактори, които оказват негативно влияние са социално-икономическите аспекти, генетичната предразположеност, културните фактори и други.
Първите признаци и симптоми, които издават наличието на назряващ проблем са регулярното безсъние, честата умора – психическа и физическа, липса на емпатия, постоянна раздразнителност, перманентно чувство на безпокойство, висока тревожност и водене на непълноценен социален живот. В тези случаи, човек трябва да потърси незабавна помощ в зависимост от тежестта на състоянието при съответния специалист – психиатър, психотерапевт, психолог.
