Три различни празника се срещат на 14 февруари и всеки може да избере своя начин да отбележи деня – с чаша вино, с букет цветя или с поклон пред духовното наследство.
Православната църква почита Успението на Свети Кирил Славянобългарски – един от създателите на славянската писменост. Роден като Константин Философ в Солун, той получава блестящо образование в Магнаурската школа в Цариград и става известен със своята ученост. Заедно с брат си Методий създава славянската азбука и полага основите на книжовността сред славянските народи. Светецът умира на 14 февруари 869 г. в Рим, където е погребан в църквата „Свети Климент“.
На същата дата по стар стил се отбелязва и Трифон Зарезан – Денят на лозаря. Празникът е посветен на труда и обичта към лозата и виното. Официално е утвърден като професионален празник през 1962 г., а след въвеждането на Григорианския календар църковното честване се премества на 1 февруари, докато народната традиция остава жива на 14-и. По стар обичай стопаните излизат на лозята, зарязват пръчки, поливат ги с вино и наричат за плодородие. Кулминацията е изборът на „цар на лозята“, който символично носи надеждата за богата реколта.
Третият празник, който през последните десетилетия придоби широка популярност, е този на Свети Валентин – покровител на влюбените. Според преданието той тайно венчавал влюбени двойки въпреки забраната на император Клавдий II. Заради вярата и делата си е екзекутиран през 270 г., а по-късно канонизиран. От XIV век насам 14 февруари се свързва с любовта, романтичните послания, цветята и подаръците.
Така в един и същи ден се преплитат духовност, традиция и романтика. Независимо дали ще изберете да почетете делото на Кирил, да вдигнете наздравица за плодородие или да кажете „Обичам те“, 14 февруари дава повод за празник по различни, но еднакво човешки начини.
Имен ден празнуват Валентин, Валентина, Валя, Вальо и Валю.
