Развитието на телевизията започва да набира скорост през 30-те години на XX век. Благодарение на откритията на Владимир Зворикин през 1936 г. започват редовни телевизионни програми във Великобритания и Германия, а през 1941 г. и в САЩ.
Първите телевизори използват механична технология за изграждане на изображението. По-късно се налагат черно-белите телевизионни приемници, които постепенно навлизат в домовете.
Истинският бум на телевизията идва след Втората световна война, когато телевизорите стават все по-достъпни за масовия потребител.
Първоначално картината е само черно-бяла, но след 1953 г. започва навлизането на цветната телевизия. През 60-те години телевизионните антени вече са характерна гледка по покривите на домовете.
През 70-те години популярността на телевизорите води до развитието на системите за домашен запис и възпроизвеждане на видео. Първо се използват магнитни ленти и формати като Betamax и VHS, а по-късно се появява DVD технологията.
През 80-те години телевизорът получава и нова роля – превръща се в основен екран за първите домашни конзоли за видеоигри. Системи като Atari, Nintendo и Sega започват да променят начина, по който хората използват телевизора у дома.
До около 2010 г. класическите телевизори с кинескоп постепенно са почти напълно изместени от плоскоекранните модели с LCD и LED технологии.
Така за няколко десетилетия телевизорът преминава от техническа новост до един от най-разпространените уреди в домовете по света.


