На църковния празник Събор на Пресвета Богородица, който се отбелязва на 26 декември – ден след Рождество Христово, Православната църква чества паметта на свети Йосиф Обручник, земния баща на Иисус Христос. По решение на Второто национално общо събрание на съюза „Ние жените за достойнство и равенство“ от 28 март 1997 г., този ден в България се отбелязва и като Ден на бащата.
За първи път празникът е отбелязан през 1997 година и носи ясно изразен духовен и семеен смисъл. Денят е посветен на бащинството, грижата, отговорността и ролята на мъжа като опора на семейството. По традиция семействата празнуват заедно, а децата поднасят подаръци и изразяват признателност към своите бащи.
Според библейските текстове, свети Йосиф е от царски род, но живее скромно като дърводелец и в добродетелна бедност. След като остава вдовец, на преклонна възраст – около 80 години, на него е поверена грижата за младата Дева Мария – бъдещата майка на Спасителя. Йосиф е призван да я пази и закриля в нейната свещена мисия – чрез непорочно зачатие да роди Иисус Христос.
Макар да е подложен на подигравки заради възрастта си и раждането на дете от младата му съпруга, Йосиф остава твърд във вярата си и приема Божията воля със смирение. Той живее праведен живот до 110-годишна възраст и остава пример за честен труд, търпение и бащинска грижа. В християнската традиция свети Йосиф е символ на истинското бащинство – безусловна любов, отговорност и саможертва.
Денят на бащата се отбелязва в различни страни по света, но на различни дати и с различен характер. В католическата традиция празникът е на 19 март, когато се чества свети Йосиф, докато в много държави той има светски характер. В България Денят на бащата е тясно свързан с православния календар и се отбелязва на 26 декември, в деня на почит към свети Йосиф Обручник.
Празникът напомня за ролята на бащата като морална опора, защитник и пример в семейството – ценности, които остават непреходни и днес.
