На 28 февруари 1870 г. Високата порта на Османската империя издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна йерархия, отделена от Цариградската патриаршия. С този акт е учредена Българска екзархия – ключов момент в борбата за духовна и национална независимост.
По силата на султанския ферман и на устава, приет от църковно-народния събор в Цариград през 1871 г., Екзархията е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
На 12 февруари 1872 г. Временният съвет избира за първи български екзарх ловчанския митрополит Иларион Ловчански. Изборът му обаче не е одобрен от Високата порта и той подава оставка. На негово място е избран видинският митрополит Антим I, който става първият утвърден екзарх.
Учредяването на Българската екзархия е връх в дългогодишната борба за самостоятелна българска църква – процес, неразривно свързан с националноосвободителното движение и изграждането на модерната българска държавност.
