Археолози разкриха нови части от езически храмов комплекс в местността „Балък дере“ край Ивайловград, както и мраморен релеф с изображения на три нимфи и богинята майка Кибела. Откритията дават нова информация за религиозния живот в Западна Тракия през Късната античност, съобщиха от Националния исторически музей.
Редовните археологически разкопки за 2026 г. са приключили през октомври. Проучванията са ръководени от Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, с финансиране от Министерството на културата и подкрепата на Община Ивайловград.
Според археолозите храмовият комплекс, разположен край река Арда, вероятно е бил важно духовно средище и религиозен център в Западна Тракия.
Разкритият храм е дълъг 15 метра, има трапецовидна форма и се състои от три свързани помещения. В най-голямото се намира олтарът, в средното е разположен жертвеникът, а третото е служело за съхранение на дарове. Особен интерес за учените представлява подреждането на тези елементи по една линия, което дава възможност да се проследи организацията на езическото храмово пространство.
Една от най-значимите находки е мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела. По данни на изследователите подобна композиция се открива за първи път. Тя подсказва възможна връзка на храма с култовете към тези божества.
Археолозите са установили и воден канал, обикалящ целия храм. Наличието му, заедно с близостта на река Арда, дава основания да се предполага, че на мястото е функционирал нимфеум – светилище, посветено на нимфите.
Проучванията показват, че езическите обреди са продължили да се практикуват и след утвърждаването на християнството като водеща религия в Римската империя. През 392 г. император Теодосий I забранява езическите религиозни ритуали, но според археолозите храмът край Ивайловград е продължил да съществува до средата на V век, когато е бил опожарен.
Учените допускат, че комплексът в „Балък дере“ е бил един от последните езически храмове на траките в Западна Тракия, предаде БТА.
Новите находки допринасят за изследването на древните религиозни вярвания и култовата архитектура в региона и откриват възможности за бъдещи археологически проучвания.
