Голямата задушница преди Неделя месопустна се отбелязва днес – ден, посветен на възпоменанието за починалите и на молитвата за душите им. По традиция поменът се извършва в съботата преди Месни заговезни и е една от най-значимите задушници в православния календар. Тази година Великият пост започва на 23 февруари, понеделник, след Сирни заговезни – денят на прошката, който се пада на 22 февруари.
Самото название „задушница“ идва от вярването, че денят е предназначен за почит към душите на покойните. Традиционният помен включва приготвяне на коливо – подсладено варено жито, символ на възкресението и вечния живот. До него се поставят хляб и вино, а в по-ново време често се добавят и сладки или солени храни. Поменът може да бъде направен на гроба, в храм или в дома.
Според православната традиция задушниците винаги се отбелязват в събота, защото този ден е посветен на покоя на душите. Хората посещават гробовете на своите близки, преливат ги с вино, палят свещи и тамян и раздават храна с думите „Бог да прости“. Така се съчетава молитвата с милостинята – жест, който символизира връзката между живите и починалите.
В неделята след задушницата – Месни заговезни – в храмовете се чете Евангелският откъс за Страшния съд, който напомня за духовната подготовка преди поста и призовава вярващите към покаяние, милосърдие и смирение.
