Българските банки, бизнесът и потребителите се подготвят за преминаването от лев към евро в навечерието на въвеждането на единната европейска валута на 1 януари 2026 година – дългоочаквана стъпка, която се посреща с вълнение, но и с резерви сред част от обществото. Това се посочва в анализ на международната информационна агенция Ройтерс.
С присъединяването си към еврозоната България ще стане 21-вата държава членка, след като през тази година изпълни официалните критерии за членство, сред които изискванията за инфлация, бюджетен дефицит, дългосрочни лихвени проценти и стабилност на валутния курс. Страната влиза в еврозоната две години след Хърватия, която въведе еврото през януари 2023 г., като броят на гражданите в ЕС, използващи единната валута, ще надхвърли 350 милиона души.
Членството в еврозоната означава не само замяната на националната валута с евро банкноти и монети, но и участие на България в Управителния съвет на Европейската централна банка, който определя паричната политика и основните лихвени проценти в зоната.
Макар последователните български правителства да работят за въвеждането на еврото още от присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г., обществените нагласи остават разнопосочни. Социологическите проучвания показват, че мненията сред гражданите са разделени, докато бизнесът в голямата си част подкрепя преминаването към единната валута.
Сред част от населението съществуват опасения, че въвеждането на еврото може да доведе до повишаване на цените. Недоверието се засилва и от продължаващата политическа нестабилност, като по-рано този месец правителството подаде оставка на фона на масови протести срещу предложени данъчни промени. Според анализа на Ройтерс в страна с дълбоки исторически, културни и политически връзки с Русия част от обществото гледа скептично и на по-нататъшното задълбочаване на европейската интеграция.
„Аз съм против, първо защото левът е нашата национална валута“, казва пред агенцията софиянецът пенсионер Емил Иванов. По думите му съществуват и опасения за бъдещето на Европейския съюз като цяло.
Политически анализатори, цитирани от Ройтерс, посочват, че информационната кампания за въвеждането на еврото е била недостатъчно активна. Според тях по-възрастните хора, особено в по-малките и отдалечени населени места, може да срещнат трудности при адаптацията към новата валута, а липсата на стабилно управление допълнително усложнява процеса.
В същото време подготовката за въвеждането на еврото вече е видима. В София цените в магазините са обозначени едновременно в лева и в евро – от хранителни продукти до алкохолни напитки. Държавно финансирани билбордове напомнят фиксирания обменен курс с посланието „Общо минало. Общо бъдеще. Обща валута“, а телевизионни реклами информират за предстоящата промяна.
Част от гражданите приемат еврото с оптимизъм. „Не само възрастните хора, но и младите ще могат по-лесно да пътуват, без да обменят валута“, казва Веселина Апостолова, пенсионерка от София.
Ползи от въвеждането на еврото виждат и предприятията, работещи с международни пазари. Наталия Гаджева, собственик на винарска изба „Драгомир Естейт“ в Тракийската низина, посочва, че преминаването към единната валута ще улесни значително бизнес процесите. „Ще отпаднат всички операции по обмен на валута и преиздаване на фактури първо в евро, а след това в лева“, заяви тя.
