На 5 януари Българската православна църква отбелязва Зимен Кръстовден – деня преди Богоявление, познат още в народната традиция като Кръста, Водокръст или Водокръщи.
Според народните вярвания с този празник завършват т.нар. „мръсни дни“, започващи на 25 декември. Те се възприемат като време на хаос и безпорядък, в което по земята бродят нечисти сили. В християнския смисъл това са „некръстените дни“, когато новороденият Иисус Христос все още не е приел Светото кръщение.
Вярва се, че в нощта срещу Йордановден небето се отваря, но само праведните могат да го видят и да си пожелаят нещо, което ще се сбъдне. Смисълът на празника е чрез силата на Кръста да се очисти земята от злото и да се подготви за голямото освещаване на водата на Богоявление.
Сутринта на Зимен Кръстовден в храмовете се отслужва празнична служба и се освещава вода. Свещеникът пуска кръст в менче с вода и обикаля домовете, като ръси с китка босилек за здраве и благоденствие. Вярва се, че така се прогонват болестите и злото от дома, а стопаните оставят дар за благословия.
По традиция свещеникът оставя в домовете бяла и червена вълна, от която на 1 март се изработват мартеници. Народното поверие гласи, че ако китката босилек замръзне на Кръстовден, годината ще бъде плодородна.
На следващия ден, 6 януари, на Богоявление или Йордановден, кръстът се хвърля в река или водоем. Според вярванията на Зимен Кръстовден за миг реките спират да текат, за да се пречистят, а птиците и животните могат да проговорят с човешки глас. Ако вечерта звездите са ярки, годината ще бъде плодородна и агънцата ще се родят здрави.
Трапезата на Зимен Кръстовден е постна. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.
