България е почти на дъното в Европейския съюз по учене през целия живот. Едва 6% от българите на възраст между 25 и 64 години са участвали в някакъв вид обучение през последните четири седмици, показват данни на Евростат.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 72% от възрастните у нас не искат да участват в обучения. Основната причина не са конкретни пречки като цена, семейни ангажименти или липса на време.
Данните идват на фона на бързото развитие на технологиите и навлизането на изкуствения интелект, които променят изискванията към редица професии.
„Притеснително е, че българите не се квалифицират, не се преквалифицират. Ученето през целия живот в България е много слабо застъпено и като лична мотивация, и като политика от страна на държавата“, коментира пред Нова тв Зорница Славова от Института за пазарна икономика.
Експертът по човешки ресурси Стефка Танчева посочи, че дипломата и придобитите знания се „амортизират“ в рамките на три до пет години. По думите ѝ работодателите все повече търсят способност за адаптация, придобиване на нови умения, анализ на данни и критично мислене.
Според Славова отговорност за продължаващото обучение имат както служителите и работодателите, така и държавата. Тя отбеляза, че при ниска безработица бизнесът не може да разчита на голям резерв от свободни хора на пазара на труда.
Танчева допълни, че мотивацията за обучение трябва да идва преди всичко от самите хора, докато ролята на държавата е да ограничава факторите, които ги демотивират.
