„Може ли още веднъж и по-подробно да кажете защо не трябва да закриваме ТЕЦ-ове и мини? Има ли истински план за хората, като се затворят ТЕЦ-овете?“ Този въпрос беше зададен на Христо Ковачки по време на негово интервю в Youtube канал от зрителите.
Ето какво отговори той по темата:
„Смятам, че за да подчертая значението на това да не затваряме българските ТЕЦ-ове и мини, ще покажа какви биха били последствията от тяхното закриване, за да може всеки сам да си направи изводите.
Над 30 000 директни работни места ще бъдат изгубени. Един въглищен ТЕЦ с мощност 100 MW поддържа около 600 души персонал, докато соларен парк със същата мощност – едва до 20 души. Още вероятно над 70 000 души, работещи във външни под изпълнителни фирми (ремонти, поддръжка, логистика), също ще загубят доходите си. Повечето от тези фирми разчитат единствено на договори с ТЕЦ-ове и мини – фалитът им ще бъде неминуем.
За над 100 000 работници, които ще останат без работа, няма да има възможност да продължат развитието си в енергетиката. Преквалификацията в съвсем различна сфера ще отнеме години и ще се отрази не само на тях самите, но и на техните семейства и цели общности, които зависят от тези работни места.
Ще има ефект на доминото върху икономиката: транспорт, доставки, услуги, машиностроене – стотици свързани бизнеси ще бъдат засегнати.
1. Загуби за държавата: Енергийният сектор е сред най-големите данъкоплатци в страната. Ще оставя на публиката да се замисли колко дълбоко ще трябва да бъде съкратен държавният бюджет.
2. Енергийна сигурност: риск от режим на тока и вносна зависимост България ще премине от нетен износител на електроенергия към нетен вносител, с всички произтичащи от това рискове за цената и сигурността на доставките.
В най-студените зими, недостигът на базови мощности в региона ще означава невъзможност за внос – държави като Румъния, Унгария и Гърция вече са въвеждали временни забрани за износ при екстремни условия (пример: 2017 г.).
Според ЕСО, спад от 1°C през зимата води до нужда от допълнителни 100 MW/ч или половин блок на ТЕЦ „Бобов Дол“.
При масово затваряне на базови мощности, възобновяемите източници няма да могат да бъдат балансирани, водейки до:
– Аварийни режими на работа на електропреносната мрежа;
– Сривове в електропреносната система (както се случи в Испания през лятото);
– По-чести прекъсвания на електрозахранването за населението.
3. Топлоенергия и битова сигурност: социална и здравна криза Градовете с топлофикационни дружества ще останат без парно. Това ще принуди населението да премине към:
Електрическо отопление (много по-скъпо) => скок в търсенето и цените на електроенергия.
Твърди горива: въглища, гуми, отпадъци => ръст на замърсяването.
Бедните домакинства ще бъдат най-засегнати. Те често нямат възможност за климатична или газова алтернатива. Домашните инсталации нямат филтрационни системи като електрофилтри и сероочистки. Това драстично ще влоши качеството на въздуха, особено в зимните месеци.
Оставям на вас да прецените дали можем да си позволим да прекършим гръбнака на нашата индустрия и сигурност“.
