Завършилите военно дело, национална сигурност, информационни технологии, инженерни специалности и медицина са сред висшистите с най-високи доходи в България. В същото време изкуственият интелект постепенно променя пазара на труда и поставя под въпрос бъдещето на редица професии.
Това коментира Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“, пред bTV.
Според него изборът на образование не бива да се определя единствено от очакваното заплащане и търсенето на кадри. Младите хора трябва да се съобразяват и със собствените си способности и интереси.
„Човек трябва да преследва и мечтите си, а не да се ръководи единствено от очаквания доход и търсенето на пазара на труда“, подчерта Стойчев.
Той даде пример с писателя Георги Господинов, който би могъл да избере друга, по-перспективна от финансова гледна точка професия, но това би било загуба както за него, така и за обществото.
Кои специалности осигуряват най-добра реализация?
По думите на Стойчев сред направленията с най-високи доходи са „Военно дело“ и „Национална сигурност“, следвани от информационните и комуникационните технологии. Добри възможности за реализация предлагат също тежката индустрия, енергетиката, металургията, добивът и преработката на полезни изкопаеми, както и медицината.
През последните пет години най-голям ръст на доходите се наблюдава при завършилите военно дело, докато при специалистите по информатика и компютърни науки увеличението е най-слабо.
Въпреки добрите перспективи някои специалности продължават да не привличат достатъчно кандидати. Около 30% от местата по държавна поръчка в направление „Математика“ остават незаети, макар завършилите да се радват на високи доходи и практически нулева безработица.
Подобна е ситуацията и при военното дело, където около една четвърт от местата остават свободни въпреки отличната реализация на дипломираните специалисти.
Как изкуственият интелект ще промени професиите?
Според Стойчев влиянието на изкуствения интелект върху заетостта тепърва ще се засилва, като почти няма професии, които да останат напълно незасегнати.
„Ефектът от изкуствения интелект тепърва ще се усеща на пазара на труда“, предупреди той.
Сред сравнително по-защитените дейности са някои занаятчийски професии и работата, свързана с непосредствени грижи за хора.
С развитието на роботиката обаче рисковете ще обхванат и професии, които досега са изглеждали по-сигурни. Като пример Стойчев посочи таксиметровите шофьори, чиято работа може да бъде застрашена от технологичния напредък.
Той отбеляза още, че през последните 15 години българското висше образование е преминало през значителни промени, а в момента всеки десети студент в страната е чужденец.
