Летните месеци традиционно водят до спад в броя на кръводарителите, но нуждата от кръв не намалява. Заради по-честите пътни инциденти и увеличения брой спешни случаи необходимостта от кръвни продукти дори нараства, предупреждават кръвните центрове.
Всеки ден някъде в България се чува една и съща фраза: „Необходима е кръв.“ За близките това е начало на трескаво търсене на дарители. За лекарите – състезание с времето. А за някого, когото дори не познават, това е възможност да спаси човешки живот, предаде бТВ.
През лятото тази битка става още по-трудна. Дарителите намаляват, а нуждата от кръв не излиза в отпуск. Светът отчита тревожен недостиг на кръв.
Американският Червен кръст обяви втората национална криза на кръвоснабдяването в историята си, а Световната здравна организация предупреждава, че сезонният спад в кръводаряването се задълбочава. България също усеща този недостиг.
Именно затова вече 8-и път да дарява идва 25-годишният Иван Жунтовски.
„Започнах тогава, когато моят дядо имаше нужда от нея – дойдох, дарих и видях, че не е нищо страшно, не е нищо сложно, много е лесно и приятно дори. Видях, че нямам проблем с това, и започнах да го правя възможно най-често, за да мога да помагам на повече хора, които имат нужда“, казва Иван Жунтовски, кръводарител
Иван е с кръвна група AB отрицателна – една от най-редките, срещана при едва около 1% от населението. Именно това превръща решението му да дарява редовно в още по-ценен жест.
„Аз имам много приятели, които се страхуват от това, и винаги се опитвам да им обяснявам, че наистина няма нищо страшно. Даже напротив – после чувстваш едно удовлетворение и наистина е прекрасно. Няма от какво да се притесняват. Хората тук са много дружелюбни и обясняват, помагат с всичко, от което имаме нужда“, споделя Иван Жунтовски.
Националният център по трансфузионна хематология осигурява кръв и кръвни съставки за над 50 лечебни заведения в София и региона. За да може всяка болница да получи необходимите количества навреме, запасите трябва постоянно да се попълват.
„Имаме нужда от абсолютно всички кръвни групи, защото и пациентите са от всички кръвни групи. Понякога, ако нуждата от някоя кръвна група е по-голяма, това е свързано или с ПТП, когато травматизмът е по-голям и има нужда от повече кръв и кръвни съставки, или пациентите са повече от определена кръвна група и тя не достига. Традиционно лятото, юни и август, това са месеците, когато най-малко хора даряват. Това не е само валидно за България, това е валидно изобщо по света“, посочва д-р Красимира Терзиева, директор на Националния център по трансфузионна хематология.
За да компенсират сезонния отлив, центровете организират повече кампании за кръводаряване.
„Бих искала да призова хората да следят нашата страница в интернет, където качваме актуална информация – имаме ли нужда от кръв, от кои кръвни групи. Мисията на НЦТХ и на цялата система е да произвежда кръвни съставки, безопасни и ефективни за пациентите, които имат нужда от тях. Но за да можем ние да изпълняваме нашата работа, нашата мисия, трябва да имаме кръв. Кръвта не се получава изкуствено, единственият начин е кръводаряването. Наистина съм изключително радостна, че има хора с големи сърца, които се отзовават. Доброто е в нас, просто понякога имаме нужда да ни се напомня, че трябва да направим нещо“, казва д-р Красимира Терзиева.
От центъра отчитат увеличение на броя на младите кръводарители и на хората, които даряват за пръв път. А за да бъдеш кръводарител, не се изисква специална подготовка.
„Най-общото правило е човек да се чувства здрав, да няма хронично заболяване или остро в момента. Някои медикаменти също са противопоказни за даряване, но ако човек се чувства здрав, може да го направи. Над 50 кг, между 18 и 65 години – закусил, хапнал преди това, пил достатъчно течности и въоръжил се с търпение да изчака, ако има опашка“, обяснява д-р Красимира Терзиева.
От Националния център по трансфузионна хематология припомнят, че са обвързали любовта с кръводаряването в конкурс през февруари. „Човеколюбието с кръводаряването и 122-ма човека пуснаха стихотворение“, казва д-р Красимира Терзиева.
И ако днес някой непознат живее благодарение на една банка кръв, утре може би именно ние или наш близък ще имаме нужда някой друг да направи същото. Защото никой не знае кога ще стане пациент. Но всеки може да стане дарител.
