На 28 януари Православната църква почита паметта на великия църковен учител и подвижник преподобни Ефрем Сирин – една от най-светлите личности на ранното християнство и автор на прочутата великопостна молитва „Господи и Владико на моя живот…“.
Свети Ефрем е роден около 306 година по времето на император Константин Велики в град Низибия, в областта Мигдония, близо до границите на Персийското царство. Според собствените му свидетелства произхождал от бедно, но благочестиво християнско семейство и още от детството си бил възпитан в страх Божи.
След несправедливо затворничество, което приема като Божи знак, Ефрем напуска светския живот и става ученик на свети Яков Низибийски. Скоро се прочува като дълбок молитвеник, мъдър наставник и вдъхновен проповедник. Участва в Първия вселенски събор в Никея през 325 година и посвещава живота си на защита на православната вяра срещу ересите.
Преподобният оставя огромно духовно наследство – беседи, тълкувания на Светото Писание, догматически трудове, химни и молитви. Смята се, че е написал около 300 стихотворения, чрез които успешно противодейства на лъжеученията на своето време. Заради силата на словото му и пламенната му вяра съвременниците му го наричат „Сирския пророк“.
Животът на свети Ефрем е белязан от крайно смирение. Той понася тежки клевети без ропот, избягва всяка човешка слава и дори се преструва на безумен, за да не бъде издигнат за епископ. За него св. Григорий Нисийски казва, че „да плаче за Ефрем било също толкова естествено, колкото за другите да дишат“.
Преподобни Ефрем Сирин се преставя в Господа през 373 година. По собствено желание е погребан сред бедните и странниците. Части от неговите свети мощи се съхраняват и днес, а духовното му слово продължава да бъде живо в Църквата.
На този ден имен ден празнуват всички, които носят името Ефрем.
