Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проект на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести за периода 2026–2030 г., като за нейното реализиране са предвидени средства в размер на над 17 млн. лева. Документът е качен на интернет страницата на ведомството и ще бъде подложен на едномесечно обществено обсъждане.
В проекта се подчертава, че хроничните незаразни болести са водещата причина за смъртност и инвалидизация в световен мащаб. По данни на Световната здравна организация те са причина за около 43 милиона смъртни случая годишно, което представлява близо три четвърти от всички смъртни случаи, несвързани с пандемията от COVID-19. Най-голям дял имат сърдечно-съдовите заболявания, следвани от онкологичните заболявания, болестите на дихателната система и диабета.
Подобна е картината и в България, където основната причина за смърт са болестите на органите на кръвообращението, които заемат над 60% от всички случаи. Следват новообразуванията, болестите на дихателната система и заболяванията на храносмилателната система. През 2023 г. COVID-19 се нарежда на девето място сред причините за смърт в страната.
В документа се посочва, че основните рискови фактори за болестите на органите на кръвообращението са нездравословното хранене, ниската физическа активност и употребата на тютюневи изделия, които обуславят по-голямата част от случаите на исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови заболявания. Сред допълнителните рискове са високото кръвно налягане, нарушенията в мастната обмяна, диабетът и затлъстяването.
Данните за онкологичните заболявания също будят тревога. По информация на Евростат през 2022 г. в България са регистрирани над 16 хиляди смъртни случая от злокачествени новообразувания. Макар заболеваемостта да остава под средните стойности за Европейския съюз, страната ни е сред малкото държави, в които смъртността от рак се е увеличила през последното десетилетие, докато в останалите държави се отчита спад.
Особено внимание в проекта се отделя на захарния диабет, който засяга все по-голяма част от населението. Към 2024 г. честотата на диабета в България надхвърля 16%, а смъртността е над 21 души на 100 хиляди население. Около три четвърти от диагностицираните пациенти са с лош метаболитен контрол, което води до сериозни усложнения и допълнително натоварва здравната система.
Програмата акцентира и върху проблема с наднорменото тегло и затлъстяването, които имат съществен принос за смъртността от диабет, сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Данните показват тревожна тенденция за нарастване на затлъстяването сред децата и подрастващите, особено сред момчетата и в селските райони, както и трайно високи нива сред населението в активна възраст.
Сред сериозните предизвикателства е и хроничната обструктивна белодробна болест, която е сред водещите причини за смърт в света. По неофициални оценки броят на засегнатите в България надхвърля половин милион души, като значителна част от тях не получават адекватно лечение.
В проекта се посочва, че досегашното прилагане на националната програма е показало положителни резултати въпреки хроничния недостиг на средства. Натрупаният опит трябва да бъде използван и през следващия програмен период с цел подобряване на здравните показатели и намаляване на социално-икономическата тежест от хроничните заболявания.
През 2026 г. е планирано провеждането на национално изследване на факторите на риска за здравето, което да отчете промените в здравното поведение на населението. Заложено е и продължаване на политиките за насърчаване на здравословния начин на живот, повишаване на здравната култура и борба със затлъстяването и хранителните разстройства.
В дългосрочен план програмата си поставя амбициозни цели, сред които намаляване на смъртността от сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2, ограничаване на заболеваемостта от някои онкологични заболявания, спиране на ръста на затлъстяването при децата и възрастните, както и масово повишаване на физическата активност сред населението.
