До въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. горещниците са се отбелязвали на 15, 16 и 17 юли по Юлианския календар. След календарната реформа тези дати се изместват с 13 дни и съответстват на 28, 29 и 30 юли по днешния календар. Това обясняват от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Именно затова и днес в някои райони на страната възрастните хора продължават да наричат края на юли „истинските горещници“, независимо че в официалните календари празникът често се отбелязва на 15–17 юли.
От НИМХ посочват, че горещниците са свързани както с църковния календар, така и със сезонните климатични особености. Според специалистите краят на юли действително съвпада с периода, в който най-често се наблюдават най-високите температури в България.
Етнолозите смятат, че първоначално празникът вероятно е бил обвързан с реалния пик на летните жеги, а не с конкретна календарна дата. След календарните промени народната традиция е запазила старото летоброене и така се е стигнало до разминаването между официалния календар и народните вярвания.
От института обръщат внимание и на още една любопитна подробност. Ако традицията бъде проследена назад до Средновековието, когато разликата между Юлианския и Григорианския календар е била едва 6–8 дни, горещниците биха съответствали приблизително на периода между 21 и 24 юли по съвременния календар. И този интервал съвпада с началото на най-устойчивите летни горещини у нас.
Според някои изследователи това е още едно доказателство, че празникът вероятно има много по-древен, предхристиянски произход, а по-късно е бил обвързан с църковния календар.
От НИМХ дават разяснения и за влиянието на календарните реформи върху датите на пролетното и есенното равноденствие. По думите на специалистите неточността на Юлианския календар постепенно е измествала календарните дати на астрономическите явления с около един ден на всеки 128 години.
Затова при реформата на папа Григорий XIII през 1582 г. след 4 октомври веднага последвал 15 октомври, с което били „наваксани“ натрупаните десет дни. По този начин пролетното равноденствие отново започнало да се отбелязва около 21 март, както е било определено още от Първия Никейски събор през 325 година.
За България промяната настъпва през 1916 г., когато страната преминава към Григорианския календар. От НИМХ подчертават, че астрономическите явления никога не са се променяли – променяли са се единствено календарните дати, на които те са били отбелязвани. Именно затова народните традиции и днес пазят спомена за „истинските горещници“ в края на юли.
