Само днес, 3 март, посетителите на Национален военноисторически музей имат рядката възможност да видят оригиналното знаме, считано за първообраз на българския трибагреник. Светинята, която по правило се съхранява във фондохранилището и почти не се излага пред публика, е експонирана специално по повод Националния празник. Музеят работи с обичайното си работно време и входни такси.
За прототип на съвременното държавно знаме се приема трибагреникът, проектиран от Иван Параскевов и изработен от неговата дъщеря Стилияна Параскевова. Знамето е предназначено за българските доброволчески дружини по време на Руско-турската война от 1877–1878 година. На 8 май 1877 г. то е предадено на главнокомандващия на руската Дунавска армия с молба да бъде връчено на една от опълченските дружини. Поради решение на руското командване Българското опълчение да не разполага със собствени знамена с национална символика, това не се случва и трибагреникът никога не се развява в бой.
Въпреки това той остава в историята като един от най-ранните образци, при които цветовете бяло, зелено и червено са подредени хоризонтално в последователността, утвърдена по-късно като официален национален флаг. През 1879 г. Учредителното събрание приема чл. 23 от Търновската конституция, с който се постановява, че българското народно знаме е трицветно – бяло, зелено и червено, разположени хоризонтално. Смята се, че именно знамето, изработено от Стилияна Параскевова, е сред вдъхновенията за този текст.
Днес цветовете и тяхната последователност остават непроменени в държавната символика на България, а експозицията в музея дава възможност на посетителите да се докоснат до един от най-ценните символи на българската държавност.
