Омбудсманът предлага на банките да обсъдят възможността несеквестируемите средства на гражданите със запорирани банкови сметки да могат да се теглят и от банкомат. Това съобщиха от пресцентъра на обществения защитник.
Омбудсманът Велислава Делчева е изпратила препоръка до председателя на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова с предложение да бъде разгледана възможността несеквестируемите средства да се теглят от банкомат в рамките на месеца, в който са постъпили по сметката.
В писмото си Делчева подчертава, че подобна промяна би улеснила значително работещите, възрастните и трудноподвижните хора, като същевременно се запази несеквестируемият характер на средствата. По думите ѝ в момента тези суми могат да бъдат получени единствено на каса в банков клон, което на практика създава редица затруднения. Проблемът се задълбочава и от отдалечеността на банковите клонове, както и от по-високите такси за касово теглене.
От институцията посочват, че граждани често сигнализират, че са принудени да напускат работното си място в работно време, да ползват платен или неплатен отпуск, или да търсят разрешение от работодателя си, за да получат средства, които в много случаи представляват единствения им доход. Засегнати са и възрастни и трудноподвижни хора, които трябва да се придвижват до банков клон и да изчакват разрешение за теглене, вместо да използват банкомат в близост до дома си или да предоставят банковата си карта на доверено лице.
Омбудсманът обръща внимание и на разликите в банковите такси. В някои случаи таксите за касово теглене на несеквестируеми средства достигат до 1% от сумата с минимални стойности до 15 лева, докато при теглене от банкомат те са около 0,12–0,15% с минимални стойности под 0,31 лева. „Това има реално финансово отражение за длъжниците, разполагащи единствено с доходи в размер на или под минималната работна заплата“, посочва Делчева.
В този контекст омбудсманът предлага Асоциацията на банките в България да разгледа въпроса и да изрази становище за възможни технически и функционални решения, които да позволят по-лесен достъп до несеквестируемите средства, без да се нарушава действащата правна рамка.
Междувременно данни на Асоциацията за управление на вземания показват, че средният размер на продадените потребителски кредити през 2024 г. е 909 лева, което е спад спрямо 2023 г., когато е бил 1324 лева. Според асоциацията причината е, че в просрочие все по-често изпадат необезпечени потребителски кредити с по-малка дължима сума.
