На днешната дата – 18 декември, Православната християнска църква почита свети Модест – един от тачените светци в българската народна традиция. Празникът се отбелязва най-вече в Пиринския край, Родопите и Странджа, където светецът е почитан като покровител на земеделците, овчарите и едрия впрегатен добитък.
Според народните вярвания свети Модест, редом със свети Георги, закриля хората, които се препитават със земеделие и животновъдство. Преданието разказва, че именно той научил хората как да впрягат воловете и да орат нивите, поради което се смята за защитник на нивите и добитъка. Затова и празникът му се почита особено от овчарите и стопаните.
В навечерието на празника, точно в полунощ, по стар обичай се подновява квасът за хляб. Жените замесват нечетен брой обредни погачи от чисто пшеничено брашно, които украсяват с просфорник – дървен печат с кръст и инициали. На самия ден в някои храмове се извършва освещаване, а в домовете се раздават погачи и варено жито за здраве на хората и домашните животни.
Част от хляба, украсена с просфорника, се поставя в кърмата на животните с вярата, че ще ги пази от болести. Хората, които имат болно животно, по традиция оставят пред иконата на свети Модест метални изображения, изобразяващи болното животно, с молба за изцеление.
Свети Модест е роден през 537 година в град Севастия Кападокийска, в Мала Азия. Родителите му умират, когато той е едва на пет месеца. По-късно става настоятел на обителта на свети Теодосий Велики в Палестина – манастир, основан през IV век.
През 614 година, по време на опустошителното нашествие на персийския цар Хозрой II в Сирия и Палестина, са избити около 90 000 християни, разрушени са множество храмове, а Йерусалимският патриарх Захарий и много вярващи са отведени в плен. В този тежък период управлението на Палестинската църква е поверено именно на свети Модест.
Той полага грижи за погребението на избитите монаси, възстановява Гроба Господен, както и храмовете на Голгота и Витлеем, и се утвърждава като ревностен защитник на християнската вяра.
Свети Модест умира през 634 година, на 97-годишна възраст, предавайки душата си на Бога след дълъг живот, посветен на служение и милосърдие.
