Четири черни лешояда са открити мъртви през последните дни, като има сериозни съмнения за отравяне. По случая е образувано досъдебно производство, а органите на реда вече извършват проверки на терен. Това съобщи за БТА Емилиян Стойнов от „Фонда за дивата флора и фауна“ (ФДФФ).
По думите му птиците са били намирани поетапно, а бързата реакция е била възможна благодарение на GPS предавателите, с които са оборудвани. Отровата не действа мигновено, поради което лешоядите не загиват на мястото на примамката, а се придвижват и падат на различни места, докато се връщат към местата си за нощуване или търсят вода.
„Вече имаме приблизителна яснота за района, в който е станало отравянето. Открити са останки от животни, но какво точно са консумирали лешоядите ще бъде установено чрез лабораторни експертизи“, обясни Стойнов. Той припомни, че подобен инцидент е регистриран и преди четири години, когато първоначално са били отровени кучета, а лешоядите са се хранили от тях.
Според Стойнов в повечето случаи подобни инциденти са резултат от умишлено залагане на отровни примамки срещу хищници като чакали, вълци или безстопанствени кучета. „Това е абсолютно незаконна и наказуема практика. Тя е крайно нехуманна, не подбира жертвите си и представлява опасност и за домашни животни, и за хора, защото отровата е невидима“, подчерта той.
От ФДФФ отбелязват, че лешоядите са особено уязвими, тъй като първи откриват мършата и се хранят в групи. „Понякога една-единствена примамка може да унищожи цяла колония. Без GPS устройствата подобни случаи често остават незабелязани“, допълни Стойнов.
Черният лешояд е напълно изчезнал като гнездящ вид в България, а усилията за възстановяването му започват след 2018 г. Първото успешно гнездене е регистрирано през 2021 г. край Котел. В момента у нас има между седем и осем размножаващи се двойки и над 20 птици, а в района на Котел и Сливенския Балкан живеят и повече от 120 белоглави лешояда.
„Всяка загуба е изключително сериозна – тя забавя програмата за възстановяване и подкопава доверието на партньорите ни от Западна Европа, които предоставят птици за реинтродукция“, подчерта Стойнов.
Законът предвижда глоби над 10 000 лева и наказателна отговорност, включително лишаване от свобода, при унищожаване на защитени видове и използване на отровни примамки. Въпреки това доказването на подобни престъпления остава изключително трудно. „Надявам се този случай да е резултат от неумишлено действие – от незнание или нехайство, а не от целенасочено отравяне“, каза още Стойнов, като допълни, че има и регистрирани случаи на директно застрелване на лешояди. „Ефектът обаче е един и същ – загуба за природата“, заключи той.
