Рождество Христово, известно още като Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници. На този ден християните честват раждането на Сина Божий – Иисус Христос. Според Евангелието Христос се ражда във Витлеем, в провинция Юдея.
В момента на Рождеството небето е озарено от необикновена светлина, а ангел възвестява благата вест за раждането на Спасителя. Първите, които се покланят на Бога-Син, са витлеемските пастири. По-късно при младенеца пристигат и трима източни мъдреци, водени от ярка звезда. Те му поднасят дарове – злато, ливан и смирна, съобразно традициите на времето.
Празникът Коледа започва в първите часове на 25 декември и е естествено продължение на Бъдни вечер. До IV век Рождество Христово не съществува като отделен празник в църковния календар – честват се Възкресението, Възнесението и Кръщението на Христос. Разделянето на празниците се извършва през IV–V век под влияние на езическите вярвания и римските празници, свързани със зимното слънцестоене.
Наименованието „Коледа“ произлиза от римските Календи – празници, посветени на новото начало и победата на светлината над тъмнината. В християнската символика Христос е възприеман като „Слънцето на правдата“, което постепенно заменя образа на езическите слънчеви божества.
През XX век в българската коледна обредност навлиза и украсената елха – традиция, заета от Западна Европа. Елхата символизира райското дърво и светлината, която Христос донася на света. Затова тя се украсява с ангелчета, светлини и други символи на чистота и духовност.
Съществена част от народната традиция е обичаят коледуване. Участници са млади момци в предженитбена възраст, които започват подготовката си още от Игнажден. Коледарите обикалят домовете от полунощ до изгрев слънце на Коледа, пеят благословии за здраве и плодородие и според вярванията прогонват злите сили. В замяна получават краваи, храна, пари и напитки.
Събраните дарове традиционно се разпределят, а част от средствата се даряват за църквата, училището, читалището или за бедните. Празникът завършва с църковна служба и общоселско хоро.
На Рождество Христово приключват коледните пости и трапезата е богата и блажна. Задължителни ястия са питка, баница с различни плънки, пача, печено месо и ястия от свинско.
На този ден имен ден празнуват: Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христо, Христи, Христина, Христин, Христалина, Христофор.
