Българската православна църква отбелязва Неделя сиропустна, по-известна сред народа като Сирни Заговезни – един от най-обичаните и символични празници в традиционния календар. Денят бележи последния момент преди началото на Великденските пости, които продължават седем седмици и подготвят вярващите духовно за Възкресение Христово.
Смисълът на празника е пречистването – не толкова телесно, колкото душевно. Християните се стремят да оставят зад себе си обиди и напрежение, като поискат прошка и простят на онези, които са ги наранили. В храмовете се отслужва вечерна служба, след която духовници и миряни взаимно си искат прошка – древен ритуал, който напомня за силата на смирението и помирението.
Трапезата на Сирни Заговезни също носи символика. За последен път преди постите се консумират млечни продукти и яйца, а традиционно се поднасят баница, питка, риба, варени яйца и бяла халва. Семействата се събират заедно, по-младите целуват ръка на по-възрастните и изричат думите „Прощавай“, на което се отговаря „Простено да ти е“.
Празникът е богат и на народни обичаи – кукерски игри, огньове за прогонване на злото и веселото „хамкане“, при което децата се опитват да захапят люлеещо се парче халва или яйце. В някои краища момците хвърлят запалени стрели в двора на избраницата си – старинен знак за любовно признание.
Сирни Заговезни съчетава християнски смисъл и народна традиция, като напомня, че най-важната стъпка към духовното обновление започва с една проста, но силна дума – „прости“.
