Започва Страстната седмица – най-святото време в християнския календар, посветено на последните дни от земния живот на Иисус Христос, Неговите страдания и кръстна смърт. Самото име идва от старинната дума „страст“, която означава страдание.
Заради значимостта на събитията дните от тази седмица се наричат „велики“, а в народната традиция тя е известна и като „молбена“, заради засилените молитви и честото участие на вярващите в богослуженията.
Още от Лазаровден започва духовното припомняне на последните събития преди Възкресението – чудото с възкресяването на Лазар, последвалият заговор срещу Христос и тържественото Му влизане в Йерусалим.
Велики понеделник поставя началото на най-дълбоките размисли. В този ден Църквата припомня историята на праведния Йосиф от Стария завет – продаден от братята си, но останал верен и смирен. Той се приема като предобраз на Христос, Който също е предаден и отхвърлен.
В богослуженията се чете и притчата за безплодната смокиня – предупреждение към вярващите за необходимостта от духовен живот и добри дела.
Особено място заемат т.нар. „служби на Жениха“, които започват още от вечерта. В тях Христос е представен като младоженец, а Църквата – като невеста. Чрез притчата за десетте девойки се отправя призив за духовна будност и готовност за срещата с Него.
През цялата седмица богослуженията следват уникален ред, създаден специално за тези дни, като всяка служба носи свое дълбоко символично значение.
Страстната седмица е време за смирение, покаяние и вглъбяване – духовен път, който води към най-големия християнски празник – Възкресение Христово.
