Министерският съвет одобри Годишния доклад за 2024 г. за състоянието на здравето на гражданите и напредъка по изпълнението на Националната здравна стратегия 2030. Документът представя цялостен анализ на демографските и здравните тенденции у нас през изминалата година.
Според данните раждаемостта продължава да намалява, но коефициентът за 2024 г. (8.3‰) остава малко над средното ниво за ЕС (8.2‰). Средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.6 години, като варира значително по региони — от 22.1 години в област Сливен до 30.9 години в София.
Докладът отчита положителна тенденция в средната продължителност на живота, която достига 75.6 години. Увеличението се свързва основно с отшумяването на пандемията от COVID-19. Все пак страната остава под средния показател за ЕС — 81.4 години.
Намалява и общата смъртност, която през 2024 г. е 15.6 на 1000 души, спрямо 15.7‰ през 2023 г. и значително по-високите стойности от предходните две години. Въпреки това България остава държавата с най-висока смъртност в Европейския съюз (средно 10.8‰).
Продължава спадът и при лечимата и предотвратимата смъртност, както и при детската смъртност, която през 2024 г. е 4.5‰ — стойност, доближаваща се до средната за ЕС (3.3‰). Най-честите причини за смърт остават болестите на кръвоносната система (60.7%) и онкологичните заболявания (17%).
Регистрирано е намаляване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходните години. Най-висока е честотата на рака на мъжките полови органи, рака на млечната жлеза и заболяванията на храносмилателната система.
Броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица с трайни увреждания достига 193 793 души, като най-голям е делът на хората над 60-годишна възраст.
Анализът на индикаторите по Националната здравна стратегия 2030 показва стабилно подобрение в редица ключови области — смъртност, продължителност на живота, здравословни години и показатели, свързани със сърдечно-съдовите заболявания. Част от факторите, според експертите, са подобреният начин на живот, по-добрата здравна грижа и навлизането на нови диагностични технологии.
Въпреки отчетения напредък, България продължава да изостава от средните показатели в ЕС. Основно предизвикателство остават хроничните незаразни заболявания, които водят до инвалидизация и трайна намалена работоспособност. По думите на правителството постигнатите ефекти от мерките в здравния сектор ще се проявяват постепенно в следващите години.
