В тъмните часове на изминалото денонощие българските пътища отново се превърнаха в сцена на трагедия. Шестнадесет тежки катастрофи разтърсиха страната, оставяйки след себе си три загубени живота и 22 ранени. Студената статистика, публикувана от МВР, не може да улови онези мигове на паника, счупено стъкло и сирени, които за пореден път прекъсват нечий път към дома.
В София обстановката също не беше по-лека – две тежки и 18 леки пътнотранспортни произшествия белязаха деня, оставяйки двама души в болница. Градът, който никога не спи, и този път усети тежестта на невниманието, скоростта и напрежението по улиците си.
От началото на месеца черната хроника продължава да расте: 116 катастрофи, 18 загинали и 148 ранени. Всяко число – нечия история, нечие семейство, нечия тишина на вечеря, която вече никога няма да бъде същата.
А годината? Тя носи със себе си още по-мрачна картина. 6260 пътнотранспортни произшествия от януари досега са отнели живота на 432 души, а 7799 са били ранени. Това е повече от статистика – това е разказ за крехкостта на всеки километър, който изминаваме.
И все пак, на фона на тази дълга поредица от трагедии, се появява една малка, едва доловима утеха: през 2025 г. жертвите са с десет по-малко в сравнение със същия период на 2024 г. Десет живота, които не са отнети. Десет семейства, които не са обвити в черно. Но в мащабите на националната болка това число остава само сянка на надеждата, че може би някой ден тези трагични статистики няма да бъдат ежедневие.
Докато пътищата ни продължават да мълчат, ние остава да се питаме: колко още? И кога ще започнем да се връщаме по домовете си живи – всички?
