Учени са установили промени в ДНК на белите мечки, които могат да им помогнат да се адаптират към по-топлия климат. Проучването е първото, което показва статистически значима връзка между повишаването на температурите и промени в ДНК на диви бозайници. Резултатите дават нова перспектива за това как видът реагира на климатичните промени, които сериозно застрашават оцеляването му, като прогнозите сочат, че до 2050 г. могат да изчезнат около две трети от популацията.
Изследването е проведено от екип на Университета на Източна Англия, който е анализирал кръвни проби от бели мечки в два региона на Гренландия. Учените са открили, че при мечките от Югоизточна Гренландия някои гени, свързани с топлинния стрес, стареенето и метаболизма, се държат по различен начин в сравнение с тези от по-студените райони. Според изследователите това е знак за възможна адаптация към по-топлите и по-малко ледени условия.
Анализът е фокусиран върху т.нар. „скачащи гени“ – подвижни елементи на генома, които могат да влияят върху активността на други гени. Данните показват, че с повишаването на температурите активността на тези гени значително нараства при мечките от по-топлите райони. Водещият автор д-р Алис Годън посочва, че това може да е механизъм за бърза генетична реакция на стреса от променящата се среда.
Изследователите отбелязват, че климатичните промени водят и до промяна в хранителните навици на животните. В по-топлите райони белите мечки все по-често разчитат на по-бедна и растителна диета, за разлика от традиционната диета, богата на мазнини от тюлени в по-студените региони. Открити са и промени в ДНК, свързани с обработката на мазнини, които могат да помогнат на мечките да преживяват периоди на недостиг на храна.
Резултатите, публикувани в списание Mobile DNA, показват, че тези генетични промени могат да играят ключова роля в еволюцията и оцеляването на различните популации на белите мечки. Според учените изследването може да помогне за по-добро насочване на усилията за опазване на вида и за идентифициране на най-застрашените популации.
Въпреки това изследователите подчертават, че генетичната адаптация не е достатъчна, за да компенсира бързото топене на морския лед. Те предупреждават, че надеждата, която дават резултатите, не означава по-малък риск от изчезване и настояват за спешни действия за ограничаване на глобалното затопляне чрез намаляване на въглеродните емисии.
