Брутният външен дълг на България продължава да нараства и към края на март 2026 г. достига 69,535 млрд. евро. Това показват предварителните данни на Българската народна банка. Спрямо същия период на миналата година увеличението е с 36,4%, или над 18,5 млрд. евро.
За сравнение, в края на първото тримесечие на 2025 г. външният дълг на страната е възлизал на 50,972 млрд. евро.
По данни на БНБ общият размер на външните задължения вече представлява 56,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт на България, докато година по-рано този показател е бил 43,9%.
Най-сериозно нарастване се отчита при краткосрочните задължения, които към края на март достигат 22,820 млрд. евро. Това е увеличение от над 124% на годишна база. Дългосрочните задължения също бележат ръст и възлизат на 46,714 млрд. евро, което е с близо 15% повече спрямо година по-рано.
Данните показват, че над половината от външния дълг – 51,3%, е с остатъчен матуритет над една година. Основната част от задълженията продължават да бъдат деноминирани в евро.
В структурата на външния дълг най-голям остава делът на сектор „Държавно управление“, чиито задължения достигат 16,299 млрд. евро. Значително увеличение се наблюдава и при задълженията на Българската народна банка, които възлизат на 11,732 млрд. евро.
От БНБ обясняват, че рязкото нарастване при Централната банка е свързано с присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. и отразява задължения, свързани с разпределението на евробанкноти в рамките на Евросистемата.
Външните задължения на банковия сектор също се увеличават и достигат 12,170 млрд. евро, докато тези на останалите икономически сектори възлизат на 14,505 млрд. евро.
Вътрешнофирменото кредитиране, което също е част от външния дълг, достига 14,827 млрд. евро към края на март, като отбелязва ръст от 5,5% на годишна база.
Според данните на БНБ увеличението на външните задължения през първото тримесечие на годината се дължи както на нарастването на държавния и банковия дълг, така и на ефектите от присъединяването на страната към еврозоната.
