България ще отчете икономически растеж от над 3 процента през 2025 година – резултат, който я нарежда сред държавите с най-висок ръст в Европа, но който не е достатъчен за устойчиво развитие. Това заяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа в оставка Томислав Дончев в предаването Неделя 150 по Българско национално радио.
По думите му за продължаване на растежа е необходим цялостен пакет от политики, като водещ приоритет е образованието. В средносрочен и дългосрочен план именно качеството на човешкия капитал ще бъде ключовият фактор за конкурентоспособността на българската икономика, подчерта той.
Според Дончев политическият дебат често се върти около туризма или земеделието, но почти не засяга нуждите на българската индустрия, която формира близо 28 процента от брутния вътрешен продукт. След образованието той открои значението на бизнес инфраструктурата и изграждането на нови индустриални зони, тъй като наличието на подготвена инфраструктура значително ускорява инвестиционните процеси. В този контекст той предупреди, че публичното финансиране не бива да измества частните инвестиции, а да ги допълва.
Вицепремиерът в оставка посочи още, че България има сериозен потенциал в сферата на изкуствения интелект и разполага със собствен суверенен модел – постижение, с което малко държави могат да се похвалят.
По отношение на критиките, че държавата не е направила достатъчно за близо 1,5 млн. български граждани, живеещи под и около линията на бедност, Дончев призна, че въпреки значителното увеличаване на социалните плащания през последните 4–5 години, те остават недостатъчни. Той подчерта, че всяко допълнително социално подпомагане изисква ясен отговор откъде ще дойдат средствата – чрез повишаване на данъци или чрез ограничаване на други публични разходи.
В навечерието на предизборната кампания Томислав Дончев заяви, че ще се опита отново да постави в центъра на дебата темата за икономическата трансформация на страната и необходимостта от създаване на много по-висока добавена стойност. По думите му фокусът върху доходите и социалната политика твърде често се свежда единствено до преразпределението, а „на база преразпределение една държава не може да стане по-богата“.
Той оспори твърденията за рязък спад на инвестициите, като посочи, че през 2025 г. само от държавния бюджет са инвестирани около 12 млрд. лева, а сходни средства са осигурени чрез Национален план за възстановяване и устойчивост и европейски програми. От гледна точка на публичните инвестиции това са рекордни нива, подчерта Дончев, като допълни, че преките чуждестранни инвестиции през 2025 г. ще надхвърлят тези от предходната година.
Относно предстоящите предсрочни избори той коментира, че политическият спор е нормален, но конфликтите около изборната технология непосредствено преди вота подкопават доверието в целия изборен процес. Според него намаляващата избирателна активност се дължи не само на отвращението от политическия език, но и на ерозиралото доверие в начина на провеждане на изборите.
По думите му основният проблем не е технологията, а компетентността на секционните избирателни комисии. Ако в тях работят по-грамотни и почтени хора, ще има значително по-малко нарушения, изрази увереност Дончев. „Опитваме се с машината да решим човешки дефекти, което невинаги се получава“, посочи той.
В заключение Томислав Дончев заяви, че политическата система трябва да излезе от модела „всеки срещу всеки“, тъй като политиката е противопоставяне, но не и война. Тя изисква търсене на компромиси и консенсус, а именно мъдростта е това, което системно е липсвало в българската политика през последните години, допълни той.
По повод политическите заявки на Румен Радев Дончев заяви, че му е трудно да ги коментира заради липсата на конкретика. Според него в политиката фокусът не трябва да е върху личностите, а върху ясни приоритети – визия за икономиката, инфраструктурата, образованието, здравеопазването и поне минимално идеологическо позициониране.
