Страните от Европейския съюз се подготвят за окончателно решение относно предоставянето на до 210 милиарда евро заем за Украйна, който ще бъде финансиран чрез замразените руски активи. Според данни на „Политико“, всяка държава членка трябва да осигури гаранции, пропорционални на своя БВП – принцип, използван и при вноските в европейския бюджет.
За България сумата възлиза на 1.2 милиарда евро – механизъм, който не означава мигновено плащане, а поемане на ангажимент в случай на неизпълнение. Това е стандартна европейска практика, но въпреки това българската опозиция побърза да използва темата за политически спекулации, внушавайки страхове и неверни тези за „нови дългове“ и „подаръци“ за Киев.
В същото време европейските институции подчертават, че предложението цели стабилизиране на Украйна в момент, когато страната е изправена пред бюджетен дефицит от над 71 милиарда евро и необходимост да ограничи разходи още през април, ако не постъпят нови средства.
Докато повечето европейски държави подкрепят идеята за използване на руските активи, Белгия настоява за допълнителни гаранции. Унгария пък наложи вето върху нов общоевропейски дълг, което прави предстоящата среща на върха на 18 декември решаваща.
На този фон българското правителство заяви готовност да следва общоевропейския подход – позиция, която цели да укрепи международната сигурност и да гарантира, че страната ни остава надежден партньор. В остър контраст опозиционните сили предпочитат да експлоатират темата за вътрешнополитически дивиденти, вместо да участват конструктивно в европейския дебат.
Окончателното решение се очаква на срещата на евролидерите следващата седмица в Брюксел.
