България трябва да промени подхода към изграждането на големите транспортни проекти и да включи бизнеса още от началния етап на тяхното планиране. Това заяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев при представянето на анализ за стратегическите инфраструктурни проекти на страната.
Събитието се проведе в Министерския съвет в присъствието на премиера Румен Радев, регионалния министър Иван Шишков и представители на проектантския, инженерния и строителния бранш, както и на финансиращи институции и организации, ангажирани с транспортната политика.
Според Пеев досега ролята на частния сектор до голяма степен се е свеждала до самото изграждане на инфраструктурата. Новият подход предвижда бизнесът и финансиращите организации да бъдат включени още при подготовката и оценката на стратегическите проекти. Причината е ограниченият публичен ресурс и необходимостта от повече инвестиции в свързаността.
Анализът очертава 1875 километра стратегическа пътна инфраструктура, която трябва да бъде модернизирана. В момента се работи по около 340 километра, докато повече от 1250 километра все още са без влязла в сила екологична оценка. Сред ключовите проекти Пеев посочи направленията Видин–Кулата и Русе–Маказа, автомагистрала „Черно море“ и подобряването на връзките през Дунав.
При железопътната инфраструктура като стратегически са определени 2056 километра, от които в момента се работи по 636 километра. Над 453 километра са без екологична оценка и необходимата предпроектна подготовка.
По думите на транспортния министър развитието на тези проекти е важно не само за икономиката, но и за националната сигурност. Част от инфраструктурата е с двойно предназначение и може да обслужва военната мобилност. Пеев подчерта и възможността България да използва геостратегическото си положение като транспортна връзка между Азия и Европа.
„Мина времето, в което всяка държава действаше сама и на базата на собствените си интереси“, заяви Георги Пеев. Според него транспортната свързаност вече трябва да се разглежда в много по-широк геополитически контекст.
Министърът се обяви и за създаването на специално координационно звено, което да следи цялостното развитие на стратегическите проекти и да подпомага ускоряването им. „Публично-частно партньорство“ не е мръсна дума, категоричен беше Пеев, стига държавата да гарантира баланс между обществения и частния интерес.
