Грижата за ума не е тясно медицински въпрос. Тя е въпрос на обществена устойчивост. Наш общ дълг е да изградим системи, които поставят в центъра си човека, а не просто неговата диагноза. Това заяви президентът Илияна Йотова на откриването на 16-ата Международна научна конференция на Европейската мрежа за оценка на психичноздравните услуги (ENMESH). Темата на тазгодишния форум, който се провежда в София между 18 и 20 юни, е преосмисляне на психичното здраве във време на промяна. Събитието събира над 250 международни експерти, учени и практици от Европа и света.
В приветствието си към участниците във форума държавният глава подчерта, че психичното здраве не е лукс за избрани и не е тема, запазена само за кабинетите на психотерапевтите. „То е въздухът, който диша нашето общество“, подчерта президентът. По думите й, за да изградим и развиваме свят на иновации, сигурност и прогрес, първо трябва да излекуваме наранената човешка душа.
Илияна Йотова цитира данни от миналата година на Световната здравна организация за Европа, че един на всеки шест души живее с някакво психично заболяване. Тази тревожна статистика, заяви тя, поставя и въпроса как да бъде преодоляна вкоренената обществена стигма, която превръща психичното страдание в изолация, принуждавайки хората да крият болката си, вместо да потърсят помощ. „Обществото е свикнало да приема с лекота счупената кост, но като че ли се страхува от счупената душа“, посочи Илияна Йотова. Тя даде пример със състраданието и грижата, които получава физически страдащият, докато ментално страдащият твърде често получава съвет „да се стегне“ или дори бива изолиран от стената на мълчанието.
Държавният глава открои необходимостта светът да припознае психичното здраве като стратегически национален и глобален приоритет. „Истинското лидерство и зрялост на една нация се измерват с грижата за най-уязвимите и най-нуждаещите се. Време е да пренаредим приоритетите си като общество, като институции и като отделни личности“, подчерта тя. По думите на президента Йотова това означава да разберем, че здравето не е просто липса на физическо заболяване, а хармония между тялото и ума. „Инвестицията в превенция, в достъпна терапия и емоционална интелигентност от ранна възраст, е най-добрата застраховка за бъдещето ни“, допълни тя.
Президентът изтъкна, че на фона на изтощителното ежедневие, в което решаваме глобални кризи и извършваме технологични революции, забравяме най-важното – усещането за личностна цялост и за личност. „Живеем в епоха на безпрецедентен парадокс, в която сме свързани с целия свят, но сме по-самотни от всякога. Докосваме се до перфектни дигитални образи, докато вътрешните ни светове често се разпадат“, отбеляза Илияна Йотова.
Съорганизатори на 16-ата Международна научна конференция на Европейската мрежа за оценка на психичноздравните услуги у нас са Националният център по обществено здраве и анализи и Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“. Държавният глава открои ролята на организациите, които съвместно доказват значимостта на дебата за правото всеки човек да има достоен и пълноценен живот.
България е домакин на форума за втори път, като по думите на президента това е признание не само за професионалния капацитет на България в областта на психичното здраве, но и възможност за разширяване на международното сътрудничество в тази сфера. „За българската академична общност е и уникален шанс да бъде активен участник във важния европейски диалог за изграждането на по-хуманни здравни политики в името на бъдещето“, допълни Илияна Йотова.
Държавният глава поздрави организаторите и за предшестващия конференцията Международен лидерски курс по психично здраве за млади психиатри, като отбеляза възможността младите лекари и изследователи да се учат на лидерство от световни авторитети в сферата на глобалното психично здраве. „Това вдъхва огромна надежда и превръща България не просто в домакин на едно събитие, а в център за обучение на бъдещото поколение европейски лидери в медицината“, заяви тя.
